бях обещал) окултните корени на хелоуин...

, църквата е направила опит да християнизира паганските основания за честване на тези дни и да ги замени с тяхна модификация. Подобен опит обаче се проваля напълно и до ден днешен с хелоуин, което го прави доста прозрачен и лесен за разгадаване...

Пиша по този въпрос, не защото ми е „много интересен“, а защото въпросния празник е продължение на един процес, който за сметка на това пък определено ми е интересен и това е последователизирането на планетата, за което Америка е основния лост.

Както знаете, Америка е избрана от Империите да бъде образец за мислене, култура и начин на живот, защото моделите интегрирани в тази държава-носител са много лесно манипулируеми от външна сила и създават трудноподвижни имбецили, чиито нужди са сведени до масата и тоалетната. Следователно, този шаблон трябва да стане световен и това води със себе си както основните му прилежащи елементи, така и вторичните му такива, част от които разглежда и настоящата тема.

Подобно на св. валентин, хелоуин няма нищо общо с нашия културологичен контекст (и не говоря за религиозни убеждения), но бавно превзема страната ни по силата на американизацията, която минава под маската на някакъв „fun“. И ако това все още се търпи, защото хелоуин все пак не е американски празник, а само се е комерсиализирал там, то за тъпни като 4-ти юли не може да става и дума. Защото няма никаква логика, медията да ни съобщава, че „днес е 4-ти юли, празника на независимостта на САЩ“, сякаш на някой му пука, но по FOX News да не казват същото за България на 22-ри септември. ТОВА е типичен пример за последователизирането на планетата, колкото и наивно да се струва на някои.

И така.

Има ли нещо „грешно“ относно хелоуин?

Този сайт открай време се опитва да обясни, че на тази планета няма нищо грешно, има просто преживявания. Затова, както и в другите статии, които съм писал за празниците, тук само ще разгледам корените на хелоуин, а вие преценете как да реагирате на тази информация.

Основна постановка, предистория и произход – официалната версия

Хелоуин е празник, който е най-популярен в Ирландия, откъдето всъщност произлиза.

Келтите са празнували това, което днес наричаме „хелоуин“ под името „Samhain“ [(произнасяно по различни начини: Самхейн, Самайн, Шоен и Сауин, последното от което ще използвам и аз, считайки го като най-близко до истината)], което означава „Края на лятото“ (от „sam-fuin“) и отбелязва началото на тъмния сезон (келтите деляли годината на два сезона – светъл, т.е. летен и тъмен – зимен). Официалната версия, която ще чуете е, че това е бил пастирски и земеделски празник на огъня, който започвал през нощта. В Ирландия, дълго след покръстването през VI век, все още са се спазвали езическите традиции на този празник и това продължава и до днес в модифициран вид.

Нощта преди Сауин, като време, се възприемала за нещо неопределено, висящо във въздуха: лятото и годината завършвали с отминаването на деня, а зимата и новата година започвали в действителност на следващия ден. Дванадесетте часа между тях за келтите попадат „между времената“ – един неопределим отрязък – т.е. вечност, тъй като миналото, настоящето и бъдещето се сливат в едно.

Както някои от вас вече се досещат... Сауин, всъщност бил келтската Нова година.

Сауин маркира края на келтската година и началото на новата и в този ред на мисли е еквивалент на нашия грегориански 31 декември. Няма никакво съмнение, че това е бил най-важния келтски фестивал. Това бил критичен момент в календара, зареден със символично значение за пред-християнските ирландци.

Те вярвали, че в нощта срещу Нова година се отваря границата между живите и мъртвите и сенките на починалите през изминалата година навестяват земята, в търсене на живи тела, в които да се вселят. Респективно, с идването на Сауин настъпва и зимата. Зимата идва със студ и сняг, което означавало, че само ограничен брой животни ще имат достатъчно храна. Това налагало заколването на голяма част от тях и осоляването на месото им за през зимата. По тази причина Сауин бил свързан със смъртта по един твърде пряк начин. С настъпването на студовете са се увеличавали и смъртните случаи – обстоятелство, което важи и до днес. Затова Сауин е имал значение на празник на мъртвите – време, в което си спомняме за тези, които не са вече между нас.

Два хълма в Ирландия са асоциирани с келтските чествания на Сауин. Това били Тлачга и Тара. Тлачга била мястото на великия огнен фестивал, който започвал в навечерието на Сауин.

Тлачга

Тара, която е видима от Тлачга, също е свързвана с честването на празника, макар да се явява второстепенна на Тлачга в това отношение. Входът на каменната могила за заложниците в Тара, е ориентирана по изгрева около Сауин. Могилата за заложниците е датирана на около 4 500-5 000 г., подсказвайки по този начин, че Сауин е бил честван много преди първите келти да пристигнат в Ирландия преди 2 500 г. Самата Тара днес е доста поразрушена, благодарение на британските евреи, които в началните години на XX век търсели там ноевия ковчег (?).

Тара

Тара в течение на вековете е била резиденция на кралете и точно в тази връзка има и друга интересна забележителност около нея, която ясно посочва, какъв тип дейности са се развивали там:

„Камъкът на съдбата“ около Тара

Това е т. нар. „Камък на съдбата“ или „Камък на коронацията“ и играе много важна роля в ритуала по коронацията на шотландските крале. Неговата сила се е състояла във факта, че изкрещявал, когато пред него застанел истински крал. Около камъка има доста интересни истории и традиции, за които можете да се поинтересувате сами, ако ви е любопитно.

Празненствата на Тлачга и Тара навярно имат своите корени в ритуали по плодородието на хълма (по очевидни причини), но съдържат в себе си и много други вярвания, които в крайна сметка кристализирали в голям огнен фестивал.

До началото на ноември приключвало събирането на реколтата, приближавала студената, тъмна зима, която при северните народи винаги се асоциирала със смъртта. С този празник били свързани много обичаи. В този ден се събирало благородното ирландско войнство и заедно с цялото население правели огромен пир, който продължавал през целия ден, както и през нощта.

През 43 г. пр. н. е. римляните завзели повечето от келтските територии. За онези 400 години, които те прекарали на земята на келтите, смесило се не само населението, но и традициите: със Сауин се съединили два римски празника. Първият – Фералия, се отбелязвал в края на октомври, ден за помен на починалите, и вторият – в чест на богинята на плодовете и дърветата Помона.

През годините църквата се опитвала по всякакъв начин да заличи старите вярвания, но традициите на Сауин били твърде силни, защото това е бил най-важния празник в езическия календар и както казах в началото – опита за християнизация на келтската нова година мизерно се провалил. И тъй като няма конкретно събитие, с което християнската църква да затъмни Сауин, през 853 г. сл. н. е. папа Бонифаций ІV утвърдил 1 ноември като ден за прослава на всички християнски светци и мъченици, за които не е отреден специален ден в друго време на годината. Затова навярно сте чували, че празника на „вси светии“ се ползва като синоним-заместител на „хелоуин“. За тези, които не се замислят над църковния жаргон, „вси светии“ е анаграма на „всички светии“, в случая – всички останали, които не са почетени в частност. Не е ли това типичната запазена марка жалост от страна на църквата, която можем да открием във всичко, до което тя някога се е докосвала?

Прескачам голям времеви период, в който нищо не се случва по отношение на хелоуин и стигам до 31.10.1517 г., когато, в усилията си да реформира католическата църква, Мартин Лутър закачва своите 95 тезиса на вратата на църквата си като част от протестантската реформация. Протестантите не вярват в светци, затова нямат нужда да празнуват хелоуин. Келтите обаче не дават празника си, затова го преместват на 5 ноември, което след време съвпада с „Денят на Гай Фоукс“. Каква е връзката тук?

През нощта на 5-ти ноември 1605 г. Гай Фоукс прави опит да взриви британския парламент, което води до създаването на „Деня на Гай Фоукс“ празнуван с изгарянето на изображението на Фоукс в големите огнища, а децата били облечени в дрипи за да се молят за пари от врата на врата (нещо като циганчета-коледари). Девойките пък вярвали, че на хелоуин могат да научат името на техния жених и как ще изглежда той, като гадаят с конци, огризки от ябълки и огледала, а мистично настроените обръщали дрехите си наопаки и през нощта излизали на пътя, надявайки се да срещнат някоя вещица. И тъй като споменах „ябълки“, които отдавна са считани за символ на любовта и плодородието, днес, на партитата за хелоуин (пиша това, защото предполагам ще стане популярно и в България скоро) в бурета пълни догоре с вода се пускат ябълки и всеки трябва да хване плода с уста без да използва ръцете си. Ако момче успее да хване ябълка между зъбите си, това значело, че момичето му го обича истински. След като някой успее да си улови ябълка, традицията е тя да се обели и обелките да се пуснат в бурето, за да се види дали корите ще образуват някаква буква – това ще бъде първата буква от името на истинската любов на уловилия ябълката. Сауин било времето, в което всички въпроси свързани с брака, късмета, здравето и времето на смъртта на някого са най-популярни. В Шотландия, младите се събирали за игри чрез които определяли кой ще се ожени през идната година и в какъв ред ще станат сватбите, което за мен не е нищо друго освен форма на self-predicitve programming, с доста несериозни връзки с онова, което наистина се е случвало. По този начин, с течение на десетилетията, Денят на Гай Фоукс се преплел с празнуването на хелоуин и обличането на костюми. Това не е изненадващо, предвид, че големите клади били централна част от старата традиция на Сауин, а 5-ти ноември всъщност бил по-близо до астрологичната дата на Сауин, отколкото бил 1-ви ноември. През 2006 г. филмът „V for Vendetta“ представи образа на Гай Фоукс на милиони по света и го направи известен.

В САЩ, хелоуин започва да се празнува през 19-ти век. Емиграцията на около 2 милиона ирландци заради големия ирландски картофен недостиг (1845-1849 г.) донесъл празника с тях в Америка. Емигриралите предимно в Канада шотландци пък, занесли там своята версия на празника.

Комерсиализирането на празника в Америка започва около 20-ти век. В началото хората изпращали картички за Хелоуин, които били най-популярни между 1905 и 1915 г. През 1909 г. производствената компания на Денисън публикувала за пръв път свой каталог за хелоуин и заедно с компанията на Бийстъл тя била пионер в рекламните декорации за празника, направени предимно от цветна хартия. Немските производители се специализирали в изработването на статуетки за хелоуин, които били изнасяни за Америка в периода между двете Световни войни.

Масово, костюмите за хелоуин се появяват в магазините около 1950 г., когато играта „трик или почерпка“ станала неизменна част от празника. И така през 1990 г. започва огромно производство на различни декорации за празника, като те изместват направените вкъщи. Някои от най-популярните украси за хелоуин са тиквите, плашилата, вещиците, оранжеви и пурпурни лампички, надуваеми украшения като паяци, тикви, мумии, фигури на Дракула и Франкенщайн, и др.

В България православната църква отбелязва празника на вси светии в началото на лятото, в първата неделя след петдесетница. През ноември е архангеловата задушница – в съботата преди архангелов ден, който винаги е на 8 ноември.

По същото време с православния празник сирни заговезни, както и в цялата сирна седмица (сирна неделя), по езически обичай, хората се маскират и на песи понеделник излизат кукерите (които са типично езическо-български и нямат нищо общо с вси светии, нито с православната вяра и църква). Кукерите – българските карнавални фигури – са мъже, предрешени като зверове или типични персонажи, винаги с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. По стар обичай в периода между месни и сирни заговезни те танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа, а за плодородие и здраве извършват обредни действия като оран, сеитба и други.

Както и навсякъде по света, в българската народна традиция често пъти езически обичаи се смесват с християнството, като представителите на последното с годините сякаш започват да забравят това и изтъкват празниците за техни, което е доста смешно.

Обикновено това са залъгалките за хелоуин, които ще прочетете по интернет-сайтове и списания.

Удряме ли дъното на нещата с тази информация обаче?...

Разбира се, че не. Както винаги, това е просто неумелият опит корените на дадено нещо да бъдат замаскирани, което със Сауин просто не се получава, защото това винаги е бил празник свързван с окултното и предполагам така ще си остане докрай.