Блогът на rozzata :: БИБЛЕЙСКИ ИСТОРИИ Част

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

06.07.2016 18:30 - БИБЛЕЙСКИ ИСТОРИИ Част - 2

Автор: rozzata Категория: Други

Прочетен: 508 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 09.07.2016 15:17

По-вероятно е цялата история със заповедите да е мит и законите на израилтяните изобщо да не са дошли чрез Мойсей в планината. Има много подобни истории, споделяни от различните цивилизации, и всяка твърди, че тя ги е сътворила, докато всичко, което са направили, е да сменят имената на участниците. Религиозните догми и церемонии на израилтяните били естествено повлияни от египтяните, както би могло да се очаква, при положение че всички те са били отгледани в тази страна. Между другото, по време на пътуването израилтяните изпитвали глад и жажда, очевидно докато преминавали през пустинните земи. Според разказите на помощ им се притекла манна небесна. Виждал съм да я изобразяват като хляб, падащ от небето. Всъщност манната е лепкаво вещество, произвеждано от някакъв пустинен храст. Когато достигнали до "обещаната земя" на Ханаан, станало ясно, че има какво още да се желае от информацията, предадена на Мойсей от някакъв си източник. Или това, или но някаква причина неговата свръзка му давала неточна информация. Те се натъкнали на добре въоръжени хора в обградени със стени градове, които се противопоставяли на настъплението им. Мойсей ги бил накарал да повярват, че обещаната земя е свободна и чака единствено тях. Той загубил популярността си и израилтяните се скитали из пустинята още четиридесет години, преди да се превърнат в жестоки варвари войни. Мойсей издъхнал и властта поел един войн, Иешуа. Опозицията в обещаната земя била все още прекалено силна за тях, но под водачеството на Иешуа те изгонили арабските овчари от огромна област. Тя щяла да бъде наречена Палестина и тук те се установили като земеделци, всяко племе управлявано от шейх. Те все още водели много примитивен начин на живот. Притежавали единствено каменни оръдия на Фуда и принасяли животни в жертва на Йехова, с когото медиумите все още се свързвали, който все още имал последователи и се проявявал по начини, които навеждат на мисълта за участие на извънземни. Йехова винаги изисквал животински жертвоприношения и той или те явно били доста неприятно творение под контрола на Луциферното съзнание. Страшно е да се помисли за обрязване с остър камък, но точно това е ставало. Истинска варварщина. Имало случаи, в които някои израилтяни се отклонявали от инструкциите на Йехова и почитали Ваал - Бел, синът на бога на Месопотамия. С течение на времето атрибутите, приписвани на Йехова и Ваал, започнали да се сливат. Около 1150 г. пр. Хр. на сцената излязъл пророкът (контактьорът) Самуил. Сега израилтяните били под властта на филистимляните и Самуил бил окрилен от желание за свобода. Саул станал цар против волята на Самуил, а освен това завзел поста му на върховен жрец. Саул превърнал племето на Юда в доминираща сила на израилтяните, като разбил филистимляните и осигурил независимост. Саул имал голям съперник в лицето на Давид и за да избегне гнева на Саул, Давид отишъл в пустинята на Юдея и водил там живот на престъпник, убиец и разбойник. Давид и бандата му изклали мъже, жени и деца. Мнозина били насечени или изгорени живи. Той винаги се съветвал с Йехова, преди да тръгне да краде и убива и винаги получавал разрешение. Виждате как всяко клане може да бъде оправдано в името на един бог, когато сте канал за същество с ниска вибрация или собствените ви мисли ви въвеждат в заблуждение. Такава е историята на религията. Давид станал цар, когато той и бандитите му обединили сили с филистимляните и завладели Юдея. После той нападнал и разбил филистимляните, завземайки в хода на битките Йерусалим. След тази победа от думата филистимлянин произлязла Палестина. Войските на Давид не знаели милост, като често изгаряли и насичали жертвите си. Неговата агресия и жажда за власт подхранили експанзията на империята му към Ханаан, останалата част от Сирия и северна Арабия. Той и израилтяните сега контролирали един регион от Ефрат до Червено море. Така се родила еврейската империя под контрола на рода на Юда. Това е периодът до 101 г. пр. Хр. Както отбелязва Артър Финдли в своята забележителна книга "Проклятието на невежеството", чак до началото на нашия век хората във Великобритания са били глобявани и хвърляни в затвора затова, че са се осмелявали да критикуват Давид и други герои от Стария Завет, които се считали за проводници на Божията справедливост. След Давид на власт дошъл синът му Соломон, "мъдър" човек според легендата. А всъщност, той не зачитал човешкия живот повече от Давид. На първо място, за да стане цар, той убил брат си, законния наследник според техните закони. След като станал съветник на фараона Шешонк I и се оженил за дъщеря му, Соломон станал важен член на Братството. Докато бил в Египет той бил посветен в Братството в Ел Амарна и когато се върнал в Йерусалим, построил прочутия храм на Йехова, за който се водят битки още от онова време. Това бил храм на Братството и според масонската легенда Соломон поканил египетските занаятчийски гилдии на Братството, пред- шествениците на масоните, да помогнат при построяването му. Много масони са накарани да вярват, че началото на тяхната организация е поставено с изграждането на Соломоновия храм и това е добавено към мита, че масонството е свързано с Библията, Светата земя и е в служба на "Великия архитект на вселената" - Бога. На практика неговият произход датира далеч преди времето на Соломон, а що се отнася до елитните му членове, то се подчинява на напълно различен господар. Както казва Албърт Пайк - Великият командир на Върховния съвет на масоните в Америка, през 70-те години на XIX век: "Всички посветени във висшите степени на масонската религия трябва да я отстояват, следвайки неопетнената доктрина на Луцифер." Те обаче не казват това на нисшите посветени, докато не се съгласят да се предадат чрез обвързваща клетва във властта на техния почитан господар, на когото според "Енциклопедия на масонството" на Маки трябва да се подчиняват и това е първостепенно задължение на всеки масон. Тайното Братство на Вавилон и Египет, както и неговото отрицателно инфилтриране бързо се разширявали. То вече се било разпространило и из други части на Средния Изток, а един от неговите най-известни популяризатори бил царят-бог на Ханаан Мелхиседек. Неговите свещеници носели прословутия символ на Братството - престилката, и я съчетавали с друг символ на Братството - агнето, като правели своите престилки от агнешка кожа. Масоните все още продължават тази традиция. Братството е изключително силно и активно и в Израел, а съвременната еврейска култура като цяло с нейното мистично изражение - Кабала, също отразява класическите принципи на обществата на Братството. Това не означава, че Кабала е негативна. Тя е просто езотерично познание, което може да се използва за добро или за зло. Кабала е още едно изражение на духовното познание, което води началото си от Атлантида и отвъд нея и от което са произлезли всички религии. Орденът на Мелхиседек е кабалистичен и подкрепя философията за едно световно правителство, каквато е целта на отрицателното движение в Братството. Храмът на Соломон не бил нищо повече от кланица с непресекващ поток от животни, пренасяни всекидневно в жертва, за да се задоволят доловените желания на Йехова. В това клане върховният жрец и армия от 30 000 "второстепенни" свещеници били подпомагани от пожертвованията на хората. Техните занимания нямали нищо общо с духовността. Те не били нищо повече от работници в кланица. Свещениците, които сега вземали връх в религията над медиумите и контактьорите като утвърден източник на волята на Йехова, обявили, че техният бог предпочита жертвоприношения с животни, отколкото с посеви и растения. Защото виждате ли, посевите трябвало да бъдат изгаряни като част от жертвоприношението, докато животните трябвало само да се убият, а после свещениците имали право да ядат закланите животни или да ги продават. Същият манталитет бил все още жив през XVII век, когато бил планиран първият фар. Английското сдружение на лоцманите било основано от Хенри VIII за членовете на това сдружение и тяхно задължение било да се молят за душите на изгубените в морето. В замяна им било дадено правото да разполагат с всичко, спасено от корабите, разбили се край английския бряг. Когато бил предложен фарът на Едисон, Сдружението на лоцманите се противопоставило, защото знаели, че колкото по-малко са корабокрушенията, толкова по-малко спасено имущество ще има за тях. При управлението на Соломон египетските и финикийските вярвания били абсорбирани в почитания от израилтяните Йехова и истини, полуистини, митове и лъжи започнали да се преливат с течение на вековете. Когато той умрял, Юдейската империя отслабнала и другите израилтянски племена въстанали. Появили се две ясно разграничени групи - израилтяните на север, включително Самария и Галилея, и онези в северна Юдея, които били наречени евреи. Почитането на Ваал отново било възстановено и било противопоставено на почитането на Йехова, но пророците Илия и Елисей с по-голям успех_се погрижили богослужението на Ваал да се преустанови и Йехова да стане върховен бог. Жените били третирани по ужасен начин. Те били продавани и купувани, а когато мъжът им починел, те ставали част от неговото имение точно като добитъка и земята. Кръвосмешението било често срещано и децата били продавани, малтретирани и принасяни в жертва; ширело се робството. Народът на Израел вярвал, че е богоизбран народ, който ще наследи Земята, но един овчар на име Амос обявил, че се е свързал с Йехова (Господа) и той му казал, че тяхното царство ще им бъде отнето. И още по-лошо, Йехова щял да поведе агресорите, защото "избраният народ" не зачитал инструкциите му. Амос бил прав: през 745 г. пр. Хр. избухнала гражданска война и асирийците се възползвали, за да завладеят земите на Израел. Десетте северни племена започнали да се разпадат; процес, който вавилонци, перси, гърци и римляни щели да довършат.

От книгата: Бунтът на робите, Дейвид Айк

Нагоре