Блогът на rozzata :: БИБЛЕЙСКИ ИСТОРИИ Част

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

07.07.2016 23:46 - БИБЛЕЙСКИ ИСТОРИИ Част - 3

Автор: rozzata Категория: Други

Прочетен: 634 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 09.07.2016 15:17

Амос, Осия и други пророци отклонили хората от вярата в един националистичен бог и отслабили властта на свещениците. Те предпочитали да пропагандират един по-хрисим Бог на състраданието и справедливостта, който говорел от името на всички хора, а не само от името на израилтяните. Асирийците нападнали Самария, а по-късно и Юдея, която по това време била напътствана от пророка Исаия. Той се оказал мъдър и предвидлив човек и очевидно предавал информация от по-висше ниво на съзнание, отколкото някои от другите пророци. Но след смъртта му старият възглед за Йехова се завърнал с човешките и животински жертвоприношения, а свещениците възстановили властта си. Други пророци като Йеремия предупреждавали за последствията. Той предсказал разрушаването на Йерусалим и храма (кланицата), построен от Соломон. Предсказанията на Йеремия били потвърдени, когато халдейците, начело с Навуходоносор атакували и разбили народа на Юдея, евреите. Към 586 г. пр. Хр. Юда вече го нямало, а Йерусалим бил в развалини. Евреите били разпръснати из Халдея, както се било случило по-рано с израилтяните. Те усвоили обичаите и вярванията на народите от Месопотамия и мнозина насочили молитвите си от Йехова към Ваал. Изгнаниците наследили халдейската идея за почивка на седмия ден, сабат, и на свой ред поставили началото на традицията да се посещават църкви или синагоги, за да се чуят писанията на пророците. Както бе отбелязано по-рано, когато били освободени от персите, те отнесли месопотамските обичаи и вярвания в Самария и Юдея, както и някои святи реликви, включително златните свещници, които Навуходоносор бил отнел от тях. Сега очаквали да се появи Месията и да ги поведе към истинската им съдба, макар че много евреи останали във Вавилон и в други области и не избрали да се завърнат в обещаната земя. Между другото днешните евреи проследяват своето родословие от Авраам и времената, които разглеждаме. Днес повечето от евреите са ашкенази (източноевропейски евреи), които, както твърди Артър Коестлър, са произлезли от някакво турско племе, което през VIII в. приело друга вяра като алтернатива пред принудителното приемане на исляма или християнството (вж. "Тринадесетото племе"). Сефардите, от друга страна, които генетично са произлезли от библейските евреи, днес са малцинство. Идеята за Месията дошла от персите и оттам или от Египет те усвоили вярата в прераждането на физическото тяло и милионите години справедливост. Палестина се управлявала от персите, но на евреите било разрешено да построят наново храма в Йерусалим и да имат своя религиозна йерархия, контролирана от еврейския народ. Влиянието на Вавилон върху еврейската мисъл и вяра продължавало да се засилва. Под водачеството на двама мъже -Ездра и Неемия, еврейското общество станало малко по-цивилизовано. И двамата били силно повлияни от престоя си във Вавилон, където чули халдейските разкази за Вавилонска- та кула, Потопа и Ной. Ездра пренаписал "Книга на закона", която била унищожена, когато храмът бил обран, а законите, които той казва, че са дадени на Мойсей, не били нищо повече от вярванията, които Ездра събрал във Вавилон, подобно на сабат и идеята, че Създателя почивал на седмия ден. Еврейското влияние се разраснало из целия Среден Изток, а в много райони броят на евреите се умножил. Гърците им дали името ибрим, което означава "хора от другата страна" (на Средиземно море). Някои от еврейските текстове били преведени на гръцки. Евреите станали търговци, оценители, лихвари и съдържатели на заложни къщи, занимавали се преди всичко с покупко-продажба, а не с производство. Александър Велики, човек с манталитет, сходен до този на Давид, поел властта над Македонската империя от баща си и завладял Египет и земята, която познаваме като Палестина. След смъртта на Александър един от неговите генерали - Птолемей I, взел властта над Йерусалим. Това не било трудно, защото провел атаката си на сабат, а евреите отказали да се бият на своя свят ден. Гръцкото влияние над населението на Йерусалим се засилило и между еленизираните (повлияни от гърците) евреи и онези, които искали да запазят предишното положение и Йехова, се разразил диспут. Избухнал конфликт и това дало възможност на сирийския владетел Антиох IV да завземе властта в Йерусалим. Разглеждайки хронологически тези постоянни кръвопролития, не можем да не открием ирония във факта, че Йерусалим се превежда като "град на мира". Антиох се опитал да наложи насила гръцките езически обичаи на вярващите в Йехова и настоял те да почитат един бог на име Йов. След оказана съпротива от страна на поддръжниците на Йехова последвала поголовна сеч. Темата за постоянния конфликт може да бъде проследена през цялата човешка история. Луциферното съзнание и човешкото изражение на това съзнание не се интересуват каква е причината за конфликта. Чувство за религиозно или расово превъзходство, алчност, жажда за власт - всичко върши работа. Когато им изнася, те ще подкрепят дадена нация и ще я доведат до унищожение, когато стане неудобна. Всичко, което искат, е да се произвежда огромно количество отрицателна енергия, която да служи на господаря Луцифер, и човечеството да остане дотолкова разединено, изпълнено със страх и притискано от всекидневието, че на хората да не им остава достатъчно време да мислят кои са и какво всъщност става. Няма да се впускам в повече подробности в останалата част от кратката ни история на човечеството, с изключение на местата, където чувствам, че е необходимо да се наблегне на този момент. Но в следващите страници не забравяйте, че конфликтът и разделението са цели на нехармоничното съзнание и че всичко, което ги причинява, обслужва неговите цели. Често този процес ще се стимулира чрез директна атака върху човешкия разум от страна на Луциферното съзнание, което манипулира отрицателните човешки емоции на егото, алчността и желанието за власт. Не е нужно да засегнете много хора, за да се започне война, като се има предвид, че в повечето случаи от човешката история решението на един крал, кралица или диктатор може да предопредели съдбата на милиони, които нямат желание да се бият. И вие само трябва да въздействате върху начина на мислене на едната страна, защото веднъж като атакуват те, другата страна ще трябва да се защити и войната вече е започнала. Можете да започнете война, като засегнете разума на един човек и ако той или тя се случи превъплъщение на Луциферното съзнание, всичко се превръща в детска игра. В своето многообразие отрицателно настроените тайни общества на Братството са играли важна роля в изкуственото пораждане на конфликти, като са дърпали конците зад сцената и винаги когато е било възможно, са обличали своите членове и последователи във власт. Тъй като Братството има изключително много степени на посвещение, една степен може да манипулира по-долните нива, които си нямат представа за дневния ред, следван от техните "началници". Това се отнася в голяма степен за днешните политици. По този начин хората могат да спомогнат за възникването на конфликт, макар и да нямат такова желание. Да речем, че на член на Братството е съобщено за план на народа А да атакува народа Б или да го подкопае по някакъв начин. Този член може да бъде убеден да предупреди лидерите на народа Б за ставащото. Членът би направил това, воден от най-добри намерения. Но той няма да знае, че друг член от различен клон на Братството казва на народ А абсолютно същото за народ Б. Тези членове на Братството ще вярват, че постъпват правилно, но няма да знаят, че са използвани за пораждането на конфликт, който иначе не би възникнал. При наличието на организации, основаващи се на тайната и степените на посвещение, за които нисшите рангове не знаят нищо, много малко на брой хора могат да контролират останалата част от населението, повечето от които биха могли да са прекрасни човешки същества, които не искат да наранят никого. Така е и при Братството. Може да звучи прекалено опростено, а често тези неща са по-сложни, но основните теми за манипулирането, агентите провокатори и тайните убийци на Братството, планирани да подклаждат конфликти, са скрити зад повечето ужасяващи събития, поразили човешката история. В крайна сметка нападателите на Йерусалим били отстранени, но вътрешната борба продължила между две фракции на еврейската религия - фарисеи ("отцепилите се") и садукеи ("праведните"). Римляните завладели Юдея и Йерусалим през 63 г. по. Хр. и през 37 г. пр. Хр. след ожесточен конфликт наложили на народа един арабски принц, който се наричал Ирод. Повечето членове на Синедриона - еврейският съвет и върховен съд, се противопоставили на цар Ирод и били убити веднага след като той дошъл на власт. Освен това той смазал властта на садукеите за това, че му се противопоставили, и фарисеите получили надмощие. Ирод умрял през 4 г. пр. Хр. и вътрешният конфликт бил възобновен. Римляните установили контрол и управлявали чрез поредица от прокуратори, един от които бил Пилат Понтийски. Точно по това време и на този политически и религиозен фон се родило дете на име Иешуа. Разказите за неговия живот по-късно били преведени на гръцки и тогава еврейското Иешуа придобило гръцката версия Исус. Така че, единственото нещо, което знаем със сигурност за Исус, е, че името му не е било Исус! Аз обаче ще продължа да използвам това име тук зa по-голяма простота и защото наистина няма значение как се е казвал. Важно е онова, което е направил. Според мен той е роден и отгледан като есей. Защото двеста години преди раждането му, една група, наречена есеи или терапевти (в смисъл на лечители), живяла в Египет и Палестина. Те били вдъхновени от будистката философия повече, отколкото от еврейската, и вероятно техните вярвания са се зародили в Индия, макар че би трябвало да са повлияни и от египетската мисъл. Възможно е Буда, Сократ и Исус да са били едно и също съзнание и определено един и същ всеобхватен Висш Аз. Еврейският историк от I в. сл. Хр. Йосиф описал есеите като най- честните хора на света и те, казвал той, винаги са се придържали към ценностите справедливост и равенство. Те били вегетарианци и се противопоставяли на жертвоприношенията на хора или животни. Имали много различен подход към живота в сравнение с преобладаващото отношение по онова време. Есеите имали няколко центъра в Египет и Палестина и други членове миряни, които живеели в основната община, но са най-известни със своите поселения в Кумран покрай брега на Мъртво море, където през 1947 г. са намерени така наречените "Ръкописи от Мъртво море", и още по-нататък по брега в огромната, равна планина Масада. Точно тук през 75 г. сл. Хр. евреите, които въстанали срещу управлението на римляните, извършили масово самоубийство, за да не бъдат заловени. Посетих и двете места по време на едно кратко, но незабравимо посещение в Израел през 1993 г., както е описано в автобиографията ми. Любовта, която почувствах да протича през мен в тези места, беше неописуема. В Кумран си казах: "Прощавам им всичко", макар да не знаех защо го казвам или откъде дойдоха тези думи. Есеите били братство, което до голяма степен действало тайно. Но както ще продължа да подчертавам, тайната не винаги означава конспирация в епохи на огромна религиозна заблуда. Имало е времена, когато запазването на вярванията и знанията в тайна е било от решаващо значение за оцеляването. Не вярвам, че есеите са били съвършените хора, за каквито са представяни понякога, но като цяло отношението ми към тях е добро и във всеки случай мисля, че Исус е бил толкова силна личност, че е имал собствено мнение за нещата и не е приемал сляпо която и да е система от вярвания. В американския Запад навремето е живял фермер на име Мавърик, който отказал да дамгоса животните си.

От книгата: Бунтът на робите, Дейвид Айк

Нагоре