Блогът на rozzata :: БИБЛЕЙСКИ ИСТОРИИ Част

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

08.07.2016 18:30 - БИБЛЕЙСКИ ИСТОРИИ Част - 4

Автор: rozzata Категория: Други

Прочетен: 468 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 09.07.2016 15:16

Думата мавърик започнала да се използва за описание на хора, които отказват да бъдат дамгосвани и свързвани с дадена организация или група. Мисля, че според тази дефиниция на думата Исус е бил мавърик. Според мен мъжът, известен като Йосиф от Ариматея, би могъл да бъде бащата на Исус, а не негов чичо, както твърдят разказите. Тази мисъл непрекъснато ми се върти из главата, а и други медиуми са предавали тази информация. Никой не знае със сигурност какъв е произходът му и с него може единствено да се спекулира, но е ясно, че Йосиф от Ариматея е бил много близък на Исус. Йосиф бил есей, както и Мария, и вероятно есеите са й казали за детето, което е била помолена да зачене от Йосиф от Ариматея, за да се гарантира, че ще си взаимодействат правилните генетични комбинации. Есеите вярвали, че появата на това дете била предсказана, и Мария, тогава просто младо момиче на около четиринадесет години, се съгласила. Йосиф, който в евангелията се нарича неин съпруг, станал пазител на Исус и имал и други деца от Мария. Но генетичният баща на Исус бил според мен Йосиф от Ариматея. Това била внимателно пазена тайна, известна само на малцина. Йосиф от Ариматея бил богат земевладелец и търговец, както и член на еврейския съвет Синедрион. Пазенето в тайна на близката му семейна връзка с Исус било жизненоважно, ако трябвало да изиграе ролята си в цялостния план. Тук отново се натъкваме на едно много важно превъплъщение на доброволческо съзнание. Историята за Исус, както и други истории в Средния Изток, била само част от случващото се по онова време. По целия свят се били преродили други доброволци, за да координират работата си. Повечето от тях не знаели какво става в Палестина, но действията на всички били съгласувани от някакво висше ниво по същия начин, по който това се случва днес. Исус прекарал първите си години с есеите в Кумран и в Египет, отваряйки се за своя истински Аз и припомняйки си кой е и защо е тук. Наред с поучителните обяснения, той щял да бъде захранван и с глупости и само от него щяло да зависи дали ще открие разликата. Нищо не се променя. Исус пътувал надалеч през така наречените "изгубени години", останали незапълнени в Библията. Преминал през Месопотамия на път за Индия и Кашмир и бил повлиян от словата на Буда. (Вж. "Търсене на историческия Исус" от проф. Ф. Хаснен.) Прекарал няколко години с будистките мислители и бил силно впечатлен от техните познания и схващания. Освен това пътешествал из Гърция и Англия. Може да е пътувал до Гластънбъри и други кътчета в Англия заедно с Йосиф от Ариматея, който внасял калай от Корнуол. През цялото време той се учел, припомнял си и предавал своите знания. Освен това той насочвал много силни енергии към енергийната мрежа на Земята. Притежавал енергийно поле, което му позволявало да насочва енергии с огромна сила, които биха "подпалили" повечето други хора. Нито за миг не твърдя, че Исус разбирал всичко, което ставало, и точно защо прави някои неща. Вероятно просто се е чувствал тласкан да ги върши. Сигурно е знаел за възможните последици от завръщането му в Палестина след пътуванията му, за да предизвика политическото, икономическото и религиозно статукво, но е било почти невъзможно да пренебрегне подтиците на своя Висш Аз и е направил много неща, без тогава да знае защо. Това прилича на усещането, което имаме, когато знаем, че нещо ще има неприятен изход, но някак си продължаваме с него. Чувството ви е познато, нали? На мен също. Откритият му, вербален протест срещу установения деструктивен ред бил усилие да се пробудят хората като се апелира директно към тяхното нисше съзнание. Ако висшето съзнание не можело да общува достатъчно мощно с нисшото съзнание на хората, тогава единственият друг начин бил да се предава информация чрез друг човек, в този случай Исус, така че той можел да се обръща директно към нисшето съзнание на глас, който се възприемал от слуха. Точно това са започнали да правят всички медиуми. Според мен районът около Палестина, Египет и Средния Изток бил центърът на временната енергийна мрежа, създадена след края на Атлантида, и ако съзнанието на хората можело да бъде повишено в тази част на света, това би оказало значително въздействие върху планетата, както биха въздействали директните енергии, насочени към мрежата в тази точка. Това била двойната задача на Исус и на тези около него. Меко казано, това била трудна задача. Прераждането в плътната мъгла на отрицателната дисбалансирана енергия, която поглъщала тази планета, я правело още по-мъчна. Знам, че някои вярват, че всичко, което става на Земята, е замислено като част от някакъв велик Божествен план. Аз не вярвам в това. Това, в което съм твърдо убеден е, че това, което наблюдаваме на Земята, е еволюция, която е претърпяла неуместна и ненужна промяна, причинена от периода на благоприятни възможности за Луцифер, и че на висшите нива не винаги им е толкова лесно да въздействат на плътния физически свят. Съществува основен план за онова, което трябва да бъде направено, но има и много импровизации, които възникват като реакция на човешкото поведение. По-голяма част от това поведение не е дело или замисъл на Източника или собствения ни Висш Аз. То е последица от отрицателния енергиен дисбаланс, плътността на тази честота, Луциферното съзнание и върховните глупости, предавани през поколенията, за да се втълпят у всяко следващо поколение от нисши Аз-ове същите глупости. Същото е било и по времето на Исус. Вярвам, че идеята, че този човек е трябвало да бъде прикован на кръст и да умре в ужасни мъки, за да може някакъв си Бог-съдник да се съгласи да опрости всички грехове на човечеството, е най-грандиозната глупост, която някога съм чувал. Никога не мога да спра да се учудвам колко много хора вярват в нея. Според мен мощта и привилегиите, които Исус е предавал, са наредени така, че да го накарат да замълчи. Религиозната йерархия подействала при римляните, които също не искали този размирник да продължава да ръкомаха. Силите на окупацията, било тя физическа, икономическа или душевна, знаят, че хора, които мислят самостоятелно, са опасни; а хората, които насърчават другите да го правят, са още по-опасни. През цялото време Луциферното съзнание се опитва да действа чрез тези хора, за да постигне целите си. Исус бил прикован на кръст, римското наказание по онова време, но аз не вярвам, че е умрял там. Въз основа на онова, което аз и други сме превели като информация от по-висши нива на съществуване и сме написали, смятам, че изложеното по-долу е най-малкото доста близо до истината. Йосиф от Ариматея бил централна фигура в плана, който трябвало да гарантира, че Исус не е умрял на кръста. Той бил собственик на площта, известна като Гетсиманската градина близо до Върха на маслините, точно извън градските стени на Йерусалим. Като член на еврейския съвет, Синедрйон, той би трябвало да е знаел какво точно се е говорело за Исус. Друг член на Синедриона на име Никодем също тайно подкрепял Исус и му помагал, доколкото можел. Той също бил есей. Всъщност имало е тайна група от есеи, за която в историята няма данни, и които работели в полза на Исус и целия план далеч по-ефективно, отколкото онези, които се наричали "ученици". Повечето от тях не знаели всичко за онова, което ставало през повечето време, защото колкото повече хора знаели, толкова по-голяма била възможността нещо да се разчуе и така да се провали всичко. Исус, Йосиф и други есеи съставили план, неизвестен на учениците и дори на майка му Мария и близката му спътница, а вероятно и съпруга, Мария Магдалена. Според плана Исус трябвало да оцелее след кръста, докато властите трябвало да повярват, че е умрял. Това било продиктувано от три основни причини, макар че без съмнение е имало и други: (а) Да се снеме напрежението от онези, които били поддръжници на Исус, включително и есеите, защото имало много, в това число и римляни, които започвали да вярват, че е необходимо да бъдат отстранени. Публичната смърт и унижение на Исус, фокусът на вниманието им, щели да разсеят това засилващо се желание за поголовно отстраняване на неговите поддръжници и семейство. Йосиф би трябвало да е знаел това заради тесните си връзки със Синедриона. Дори може да е предложил този ход като алтернативен начин за ликвидиране на заплахата за статуквото, (б) Те знаели, че хората, които поставят под съмнение установената практика, често имат по-голямо влияние върху начина на мислене, когато са мъртви (или са смятани за мъртви), отколкото докато са живи. Да вземем за пример Конфуций. (в) Да изтърпиш огромна болка и травми с намерението да помогнеш на Земята и човечеството, поражда енергия на любов в доста фантастични количества и с невероятна сила. А върху земята, притежавана от Йосиф от Ариматея, се намирала една от ключовите точки върху центъра на мрежата от времето след Атлантида. Точно върху тази точка щяло да се извърши разпъването на кръста. Исус е знаел всичко това и като отличен медиум в постоянна връзка с висшите нива би трябвало да е предал основните идеи. Неговата тайна група съчинила плана по свръхестествено вдъхновение, а по-високите честоти действали от своя страна, за да помогнат всичко да стане както трябва. Синхронизацията трябвало да бъде отлична. Разпънатите на кръста били оставяни на него толкова дълго, колкото да умрат - обикновено до три дни. Освен ако не намерили някакъв друг начин, Исус нямало как да оцелее. Единственият начин да се съкрати престоят му на кръста, бил да се подсигури разпъването да стане в часовете преди събота, еврейския сабат. На този ден не били позволени никакви екзекуции и погребения и всеки, който все още не бил умрял на кръста, бивал убиван преди началото на сабат. Обичайният начин бил да се счупят краката им с поредица от удари. Това било фатално за всеки, чиито китки са приковани към кръста, по някои доста страховити причини, на които няма да се спирам. Следователно те трябвало да намерят начин да се престорят, че Исус е умрял преди края на петъка. Исус влязъл в Йерусалим в уреченото време, както били планирали с Йосиф. Той се държал тенденциозно провокативно, порицавайки открито и публично лихварите в Храма и изобщо подбуждайки недоволство от еврейските и римските власти. Той искал да ги накара веднага да предприемат мерки срещу него. Злият Юда също бил от решаващо значение за интригата. Той участвал в плана и "предал" Исус в точно определения момент, за да се спази стриктната синхронизация в поредицата от събития. На заден план Йосиф и Никодем работели без прекъсване в Синедриона, за да са сигурни, че реакцията ще бъде според предвиденото в схемата. Арестуването на Исус и разпитът му от еврейската йерархия и Пилат следвали предсказаната последователност във времето и той бил осъден и прикован на кръста в петък. Разпъването на кръста било извършено на място, което граничело с Гетсиманската градина, притежавана от Йосиф от Ариматея. Ако се разберяло, че в края на този ден Исус е още жив, щели да го убият, за да се избегне вероятността той да умре на сабат. Есеите били добре запознати със свойствата на билките и растенията, които използвали за лечебни цели. За тях не било проблем да осигурят смес, с която да се наподоби състояние на физическа смърт. Всъщност в древните култури има много документирани примери за такива лекарства, в това число едно лекарство, наречено тоска - питие, направено от прокиснало вино и пелин. То било давано от еврейските жени на разпънатите на кръст, за да им помогне да загубят съзнание. Отново в точния момент на Исус било дадено лекарство върху гъба, което той трябвало да постави в устата си с извинението, че му дават да пие. Скоро след това той сякаш издъхнал. Ударението пада върху думата "сякаш", защото макар че бил изтощен и изпитвал силни болки и страдания, той бил все още жив. Случило се едно нещастие, което не било предвидено - един войник го пробол с копие, след като го свалили от кръста. Изтекла много кръв, още един признак, че бил свален жив от кръста. През часовете преди очевидната му "смърт" той събирал в себе си огромно количество насочени енергии, които се координирали от висшите нива точно през средата на света. Преродени в различни култури доброволци били въвлечени, макар да не знаели, че онова, което правят, намирало отражение из цялата планета. Йосиф от Ариматея веднага отишъл при Пилат и помолил за разрешение да отнесе тялото на Исус, за да бъде погребано. Пилат се съгласил след като отбелязал изненадата си, че Исус умрял толкова бързо, и поискал потвърждение. При подготовката на предстоящите събития Йосиф бил построил гробница в Гетсиманската градина, за да може възможно най-бързо Исус да бъде отведен от кръста на безопасно място в гробницата. Колкото по-бързо станело това, толкова по-малък бил шансът някой да усети какво става, а и колкото по-бързо получел меди- цинско лечение, толкова по-добре. Входът бил прикрит с голям камък, за да не може никой да види какво става вътре. Когато Исус бил внесен в гробницата, там го чакали есеи лечители в бели роби и те незабавно започнали лечението. Исус бил зле, но лечителите стабилизирали състоянието му. Под прикритието на мрака камъкът пред входа бил отместен и Исус бил отведен на безопасно място в комуната на есеите в Кумран. След продължителен период на възстановяване той оздравял и напуснал областта с Йосиф и двете Марии, за да продължи работата по насочване на енергии и предаване на информация. Според мен той пътувал из места като Италия, Крит, Франция и Индия, където може би е умрял на преклонна възраст в Кашмир. Някои изследователи смятат, че той бил познат под различни имена сред различните народи, а в Кашмир бил Иузу Асаф. Гробницата му все още стои там. Други обаче вярват, че Исус е умрял във Франция. По време на видение, което имах за разпъването на кръста, аз проведох поредица от къси изречения, в които се казваше: "Есеите, Кумран. Време да се възстановя. Пълна илюзия. Опозицията вярва, че съм мъртъв. Много пътувания. Дълъг живот. Три деца от две жени."

От книгата: Бунтът на робите, Дейвид Айк

Нагоре