Блогът на rozzata :: БИБЛЕЙСКИ ИСТОРИИ Част

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

09.07.2016 15:15 - БИБЛЕЙСКИ ИСТОРИИ Част - 5 Край

Автор: rozzata Категория: Други

Прочетен: 605 Коментари: 0 Гласове:

Оцеляване след разпъване на кръст може да звучи невероятно, но историкът Йосиф документира историята за един мъж, когото той познавал и който бил свален от кръста жив и невредим. Йосиф познавал мъжа и се обърнал към римския военачалник Тит с молба да бъде пощаден. Тит се съгласил и мъжът бил свален от кръста и подложен на лечение. И днес все още в Палестина има хора, които са съгласни да бъдат приковани на кръста като част от някакъв ексцентричен ритуал за потвърждение на тяхната вяра, и когато след няколко часа ги свалят от кръста, те се възстановяват. Така че е било възможно да се оцелее след разпъване на кръста, ако тялото не е било подложено на този ужас прекалено дълго. Припомнете си също, че през това време другите нива са работели в помощ на Исус и са му давали енергията и силата да не напусне тялото си. Учениците, за които споменах, не участвали в плана, с изключение на Юда, когото смятали, правилно както се оказало, за най-надеждния! Когато открили, че гробницата е празна и че големият камък е отместен, се приело, че тялото е било откраднато, а по-късно някои решили, че Исус е възкръснал, т.е., че физическото му тяло е отишло в Рая. На практика той се възстановявал в една безопасна къща заедно със своите лечители есеи, преди да бъде отведен в Кумран. Исус бил използвал еврейското вярване в някакъв Месия и предсказанията на предишните еврейски пророци, за да събуди интерес към себе си, а оттам - и към думите му. Все едно построявал обществена платформа, от която можел да изрича истините си. Той щял да набляга на това как събитията в живота му били описани в древните предсказания, но той и неговата тайна група създавали тези събития, така че да паснат на предсказанията. Част от плана било да се използва еврейската система от вярвания, за да се породи интерес и известност. Повечето от учениците не знаели за това. Тяхната неспособност да се отдадат изцяло на делото и да разберат неговото значение го разочаровала и затова той бил много по-близък с Йосиф и неговата тайна група. Така наречените ученици били един вид "фасада" за онова, което наистина ставало зад сцената, и за да работят и да изглеждат надеждни, било жизненоважно да не знаят какво става. Те били много важни за делото, но само ако не знаели цялата история. Планът се развивал идеално, в смисъл че всички били измамени и Исус постигнал онова, което той, неговото семейство и поддръжниците му трябвало да постигнат по отношение на енергийната мрежа. Освен това оставил след себе си много хора, които били затрогнати и мотивирани от простите му истини за любовта, Сътворението и вечната природа на съзнанието. Митовете, които обгърнали фигурата му, го нап- равили далеч по-известен, отколкото бил приживе в Палестина. В произведенията на историците от онова време изобщо не се открива и намек за него и все пак вижте колко много е изписано за него откакто животът му бил ограбен от религията, наречена християнство. Други са превеждали информация от по-висши нива на съзнание и са виждали същата основна история, която нахвърлях, а изследователите, работещи само с историческа информация (плюс някакво вдъхновение свише), също са предложили такива теми. Лично аз не се съмнявам в следното: че не е умрял на кръста и че не е бил безбрачен. Смятам, че най-малкото е бил женен за близката си спътница Мария-Магдалена, от която е имал деца, и е бил баща на едно дете поне от още една жена, вероятно сестрата на Мария-Магдалена, Марта. Това може да накара някои християни да се олюлеят от ужас, но енергийните модели, донесени от Исус при въплъщението му, не трябвало да бъдат пропилени. Те щели да се предават по генетичната линия. Това спокойно би могло да означава, че той е трябвало да си взаимодейства физически с повече от едно енергийно поле, за да създаде определена енергия и генетични комбинации. Говоря повече за този процес на сексуално взаимодействие и множеството причини за него в книгата си "Да излекуваме света". Според мен не трябва да забравяме, че Исус бил само един от преродилите се доброволци, макар и изключително важен. Той изиграл ефективна и решителна роля в помощ на Земята и човечеството, но същото се отнася и за милиони други. Това бил един непрекъснат растящ процес, а не нещо, което е станало само веднъж преди 2000 години. Той бил до голяма степен човек от това физическо ниво, като в същото време е поддържал много тесен контакт със своя Висш Аз. Той изпитвал състрадание, любов, а понякога и гняв. Той казвал каквото мислел и бих казал, че представата, че обикалял, обгърнат в някаква духовна мъгла, като разговарял любезно с всеки, е доста далеч от истината. Да, той бил внимателен с хората и изпитвал голяма любов към Земята и човечеството, но понякога любовта е съпроводена от открито и страстно противопоставяне на несправедливостта, ако това е необходимо, за да настъпи промяна и хората да се пробудят. Каква ирония се крие във факта, че погрешният начин, по който бил представен животът му, го е превърнал в най-прочутия от преродилите се доброволци. След като Исус напуснал Палестина с двете Марии, Йосиф от Ариматея и други, последователите на неговото учение (на Исус), с изключение на есеите, представлявали незначителни разклонения на еврейската религия подобно на гностиците и ебионитите. Нямало цялостна система от вярвания и всяко от тях поддържало различни възгледи за подробностите и смисъла на неговия живот. Повечето от тях обаче вярвали в завръщането му или във Второто пришествие, което е древна идея, водеща началото си от почитта към Слънцето. И отново тези първи групи от последователи на Исус били напътствани от медиуми, които в древните текстове се споменават като "съдове" за Светия дух, които били изпълнени с "Божия дух". Четем за хора, изпълнени със Светия дух, а след това започнали да изричат Божиите слова. Всеки, който е преживял или е бил свидетел на предаване на информация от по- висши нива на съзнание, знае, че върху контактьора се спуска енергия. Това е общуващото съзнание, което обгръща и се синхронизира с физическия проводник или съд, чрез който се опитва да осъществи връзката. Именно тази енергия, която медиумите и свидетелите усещат, в древността са започнали да наричат "свети дух". Тези вдъхновени от Исус групи много приличали на днешната Църква на спиритуализма, където хората се събират, за да чуят съобщенията от медиумите - онези, които са благословени с "харизмата", гръцката дума за ясновидски способности. Чак когато на сцената излязъл мъжът, когото наричаме Св. Павел, Исус - мъдрият и безстрашен философ, лечител и медиум, бил превърнат в езическия бог-спасител, описван от християнството. Павел бил ортодоскален евреин, който преследвал сектите, привърженици на вярата във философията на Исус. Поведението му се променило драстично след като започнал да твърди, че по пътя към Дамаск му се явил Исус. Това би могло да е видение на медиум, на когото се явява някакво нефизическо същество или триизмерно холографско изображение, проектирано от някакъв космически кораб, а може и той да си е измислил всичко. Но последното е малко вероятно, защото от този момент нататък той несъмнено вярвал, че Исус общувал с него и чрез него поискал да бъде провъзгласен за Месия и Спасител на света. Павел се водел по вековната привичка на хората да вярват, че всеки дух, който са видели, или съобщение на медиум, на каквото са били свидетели, идвали от Бога, Висшия или в този случай - от Божия син. Какви ужасяващи последици имало от това вярване. Не трябва да забравяме, че Павел е дошъл от едно място, наречено Tapс в Мала Азия, където почитали един гръцки езически бог-спасител на име Дионис - тяхната версия на Бел. Смятало се, че Дионис е роден от девица, забременяла от бога Зевс, че страдал и умрял, за да спаси човечеството. Без съмнение Павел е виждал Исус като друго превъплъщение на Дионис, за когото научил в Tapс. Всичко, което направил, било да прехвърли митовете за Дионис върху философа на име Исус. Дионис бил гръцкият Христос и втората фигура в троицата, състояща се от Деметра, Дионис и Персефона, подобно на други езически богове от целия Среден Изток. Дионис бил познат като "Нашия Господ", "Лозата", "Спасителя", "Съдника на мъртвите", "Избавителя", "Отново родения" и "Единородния син на Бога". Над главата на Дионис били изписвани думите "Аз съм животът, смъртта и възкресението, аз държа короната с крилата." Твърди се също, че бил казал: "Аз съм едно цяло с баща си в рая", а в негова чест се извършвало богослужение, наречено Евхаристия, с принасяне на животни в жертва. Павел бил основно повлиян от гръцките мистични вярвания (на Братството) и в главата му тези вярвания, заедно с митовете за бога-спасител, се слели с еврейската догма. Ако са били контролирани от отрицателните проявления на Брат- ството по онова време, те биха могли да го накарат да се възгордее и да контролират волята му, за да прави онова, което е правил, и да повярва, че онова, което е видял (или не), било Исус. Умиращият агнец, чрез който се опрощават греховете ни, вероятно е бил основна част от системата му от вярвания и той без проблеми е могъл да свърже този древен езически мит с Исус. Хората, които били принасяни в жертва върху олтарите в продължение на хиляди години, били разглеждани в същата светлина. От тези източници Павел почерпил онова, което впоследствие се превърнало в християнска вяра. Исус не е поставил началото на християнството. Павел го е направил. Нито за миг не искам да кажа, че Саул от Tapс (Св. Павел) имал за цел да причини целия ужас, който породили неговите погрешни разбирания. Той вероятно е бил движен от най-добри намерения и е вярвал във всичко, което е казвал. Сигурен съм, че същото може да се каже за повечето от онези, които го последвали като водачи и манипулатори на християнската вяра. Самите те са били манипулирани. Павел потеглил на път, за да разказва на хората какво казвал Исус чрез него. В Новия Завет се съобщава за посланията. Той си изкарвал прехраната, като правел шатри по време на пътуванията си и три години след като видял своя дух или привидение, или каквото било там, пристигнал в Йерусалим, за да се срещне с ученика Петър и Йоан, брата на Исус. Те нямали високо мнение за него и се противопоставили на възгледите му за Исус. Павел признава, че никога не се е запознавал, нито е срещал Исус през живота си, но вярвал, че сега Исус му говори от света на боговете. Това, мислел той, го правело много по-добре осведомен за Исус, отколкото учениците. Настъпило разцепление между вярващите в Исус като човек и философ и християните павликяни, които били привърженици на вярата в един преработен Дионис, за който се смятало, че е роден на 25 декември. Това вярване е свързано с древния култ към Бога Слънце, при който средата на зимата, средата на лятото, периодът на слънцестоене и сезоните се смятали за святи периоди. Християнството на Павел удържало победа и езическите жреци били погълнати от неговата Църква. Те се прекръстили без проблеми, защото за тях Исус бил просто още един езически бог-спасител под облика на онези богове, с които те били свикнали. С появата на тези свещеници езическата природа на християнството се задълбочила още повече. Езическата религия, наречена Митраизъм, също била погълната от павликянската версия на християнството. При митраизма се отдавала почит на бога-спасител Митра (вж. Дионис, Бел, Озирис, Кришна и т.н.) и те чествали рождения му ден на 25 декември, началото на тяхната зима. Имена като Митра и Дионис просто били заменени с Исус и така се появила християнската Коледа. Освен това се вярвало, че Митра е възкръснал от мъртвите на Великден и езичниците, превърнати на християни-езичници, приели радушно този Празник в християнската система от вярвания. Според митраистите неделята била "света неделя", а причастието, кръщението на малки деца, идеята за Отец, Син и Свети Дух, Майката дева, даваща живот на Спасителя, брачната церемония и още много други били взети от различните течения на езичеството и добавени към християнството. Тези езически вярвания били смесица от извънземни "богове", информация, преведена от по-висши нива на съзнание и видения, движението на Слънцето през различните сезони и откровени измислици. Както видяхме, идеята за Исус като "Божия агнец", който умира, за да могат да бъдат опростени греховете ни, води началото си от езическите жертвоприношения на животни, при които се смятало, че агнето замества човечеството, за да се обуздае гнева на боговете. Митраизмът сега станал митраизъм - по-известен като християнство. Заслужава си да се отбележи, че далеч от мисълта да твърдят, че Исус бил роден чрез божествена намеса без полово сношение, в най- старите гръцки и сирийски ръкописи се казва, че "Йосиф станал баща на Исус". Идеята за раждането от девица била вмъкната по-късно, както и всички допълнения, които подхранвали мита, че Исус философа бил Христос Бога-спасител. Дори думата Христос е с предгръцки произход като Хрест (египетско) и Христос (гръцко). Историята за раждането на египетския Божи син - Хор, от дева е намерена върху една стена на храм в Луксор и била описана много преди изобщо някой да си помисли за християнство. През тези първи години от съществуването на християнската църква били направени многобройни промени в текстовете, за да се оправдаят измислиците. На Исус се приписвали различни слова като: "Тоз, който вярва и е покръстен, ще бъде спасен, но тоз, който не вярва, ще бъде прокълнат." Това било добавено, за да се засили властта на църквата и на свещениците. Свещениците си присвоили павликянската версия за Исус и това било такава голяма ирония, като се има предвид, че Иешуа, еврейският философ, се противопоставял на идеята за свещеници. Оригиналната форма на почит към Исус била подчинена от онова, което се превърнало в християнство, тази погрешна смесица от езически и еврейски митове и истории, някои от които носят в себе си символични и скрити истини, а в по-голямата си част са върховна глупост. Сменили се само имената, не разказите и митовете. Киприан, който умрял през 258 г. сл. Хр., бил епископ на Картаген и направил изключително много, за да се осигури завземането на властта от свещениците. Той популяризирал вярването, че само онези, които станат християни, ще бъдат спасени. Той проповядвал, че хората не трябва да имат собствено мнение - само такова, каквото църквата решала, че трябва да имат. Каква власт дало юва на свещениците през последвалите векове, за да се обслужват желанията на господаря Луцифер. Ценностите на смелия и прекрасен философ, лечител и медиум на име Иешуа били почти заличени от преработеното езичество на Павел и мракът на невежеството и болката се спуснал над човешкия род за близо две хиляди години. Това станало след най-важната победа на християнството - приемането му като държавна религия на Римската империя. За това трябва да благодарим, макар че едва ли това е думата, на римския император Константин Велики.

От книгата: Бунтът на робите, Дейвид Айк

Нагоре