Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.07.2016 14:16 - СВЕТЪТ ВЪВ ВОЙНА - Част1
Автор: rozzata Категория: Други   
Прочетен: 1156 Коментари: 0 Гласове:
34


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 През първите години на XX век банкерите и индустриалците от Братството разширявали контрола си над световната финансова система. Две имена били особено известни - на Рокфелер и Ротшилд. Рокфелер са едно от най-прочутите американски семейства. Те станали известни след като Джон Дейвидсън Рокфелер и брат му Уилям натрупали състояние от предизвикващата многобройни спорове компания "Стандард Ойл" с нейната мрежа от финансови машинации, които никой не можел да проумее. Внукът на Дж. Д. Рокфелер, Нелсън, станал вицепрезидент на САЩ и играл водеща роля зад кулисите в американската политика. Ротшилд са европейска банкова династия, чието начало положил Майер Амшел Ротшилд, роден в Германия през 1744 г. Името идва от червения (rot) щит върху къщата в едно гето, където някога живели предците на Майер. Към 1820 г. империята на Ротшилд имала клонове в Лондон, Париж, Виена и Неапол. Те извлекли огромни печалби от Наполеоновите войни и Френската революция от 1792 до 1815 г. и оказали значително влияние върху хода на европейската история. Те инвестирали в железници, добив на каменни въглища и в други индустриални сфери. Ротшилд са добре известни с ентусиазираната си подкрепа на франкмасонството. Майер Амшел Ротшилд обобщава подхода на банкерите от Братството и на елита от илюминати, когато казва: "Дайте ми контрол над националната валута и не ме е грижа кой прави законите." Империите на Рокфелер и Ротшилд ще стоят на видно място в историята оттук нататък, но искам дебело да подчертая, че ще изтъквам отделни хора и начина, по който са се използвали империите. Не искам да внушавам, че всеки на име Рокфелер или Ротшилд е замесен. Повечето от тях също не са знаели какво става. В центъра на зараждащата се империя на банковия и индустриален елит била "Кръглата маса". Напълно е възможно тя да е била създадена с най-добри намерения от един англичанин, Сесил Родс, на чието име е кръстена Родезия, преди да извоюва независимостта си. Подкрепен от империята на Ротшилд, той натрупал колосално състояние като експлоатирал диамантените запаси и ресурси в Южна Африка. Родс често изразявал желание да спре войните, като се създаде едно световно правителство, съсредоточено във Великобритания, което да може да се намесва в споровете, преди да станат ожесточени. През 1891 г. той основал своята сега опозорена "Кръгла маса", която очевидно била вдъхновена от разказите за крал Артур. Тя се основавала на принципите на Братството, с тайни ритуали, вътрешни и външни кръгове и многобройни атрибути от други такива организации. Сред поддръжниците на "Кръглата маса" били лорд Ротшилд, глава на империята на Ротшилд в Англия, и един друг английски банкер - Алфред Милнър. Но чак след смъртта на Родс1 през 1902 г. бил извършен големият обрат и илюминатите в класически стил ограбили творението му. Международните банкери на Братството започнали да предоставят на "Кръглата маса" значителна финансова помощ и сред тези банкери бил Рокфелер. "Кръглата маса" била използвана за координиране на действията на централните банки и на банкерите на Братството по целия свят, за да се засилва непрекъснато влиянието им върху правителствата. "Масата" създала други разклонения, които да подпомагат, а също така и да прикриват нейните дейности. Адам Вайсхаупт, немски професор, който основал известен клон на илюминатите през 1776 г., казва: "Голямата сила на нашия Орден лежи в неговата потайност; нека той никога не излиза наяве с истинското си име, а винаги да се прикрива зад някой друг с друго занимание." Тези организации "паравани" включвали Съвета за международни отношения в САЩ, а в Британската империя - Кралският институт на външните работи. И двете били създадени с цел да направляват външната политика на правителствата така, че да отговаря на амбициите на Братството. Дейвид Рокфелер бил председател на Съвета за международни отношения в продължение на много години. Днес негови хора и политици са инфилтрирани в цялото американско правителство. Елитът от илюминати на Братството започнал да прониква в университетите и медиите и сега присъства навсякъде. То със сигурност контролира медиите. Д-р Каръл Куигли пи- 1) Сесил Родс завещал огромни парични суми на Оксфордския универ- ситет за откриването на "Стипендии Родс" за чуждестранни студенти и за популяризиране на вярата му в едно световно правителство. Най- известният "стипендиант на Родс" днес е Бил Клинтън. (Б. а.) ше за този период: "През XX век се разрастна една структура на властта между Лондон и Ню Йорк, която проникна дълбоко в живота на университетите, в пресата и във външната политика. В Англия център бе групата около "Кръглата маса", докато в САЩ това беше Дж. П. Морган и компания или неговите местни филиали в Бостън, Филаделфия и Кливланд." Целта на банковата и политическа мрежа на Братството била да създаде световна финансова система, в която централните банки и други частни интереси в банковото дело да работят заедно. Те щели да координират действията си, за да контролират правителствата и икономиките, като създават оживления и банкрути, манипулират валутните курсове и подкупват политици с добре платени постове във финансовия свят. Всеки път, когато си купите вестник, можете да се натъкнете на тези неща, които стават всеки ден. Центърът на тази банкова мрежа трябвало да бъде Банката за международни разплащания в Базел, Швейцария. Значителна част от манипулирането на света се координира от Швейцария, затова няма нищо мистериозно във факта, че тази страна никога не е била нападана по време на войните, организирани от Братството. За швейцарския "неутралитет" вж. "Защита на активите и интересите на Братството". Изумителната цел на този банков картел била създаването на ситуация, при която правителствата дотолкова да са задлъжнели към тях, че да трябва да изпълняват исканията на банкерите. Подобно на овце, поведени към кланницата, правителствата по целия свят се хванали на въдицата или чрез каналите на Братството съдействали за създаването му, а САЩ повече от всички други. Идеята за централна банка, измисляща пари, които не съществуват, от дълго време се оспорва в Америка. Двама от нейните бащи-основатели - Томас Джеферсън и Джеймс Мадисън, искали тази банка да бъде под контрола на правителството. Те прозрели опасностите, които криела всяка друга система. Но един друг човек, Алекзандър Хамилтън, бил твърдо решил да създаде Централна банка в частни ръце. За негови поддръжници се смятали Английската банка и Ротшилд. Към 1786 г. САЩ потънали в първата си по-значима икономическа депресия, причинена от даването на заеми от банките, които правели пари от нищото и водели политика, подчинена на собствените им интереси, включително и собствената банка на Хамилтън в Ню Йорк. Населението било обложено с тежки данъци, за да се изплатят лихвите по банковите заеми на федералното правителство и държавните власти. Фермери били разорявани от банките. Капитан Даниел Шейс повел две хиляди отчаяни фермери, които завзели няколко града в Масачузетс, най-известният от които е Уорчестър. Те искали да се сложи край на користното банково дело, но Въстанието на Шейс, както е наречено, било потушено. Когато Джордж Вашингтон станал президент през 1789г., той назначил Хамилтън за министър на финансите. Две години по-късно Хамилтън постигнал своето, когато Банката на САЩ, първата централна банка на новата нация, отворила врати. Тя била частно владение, но правителството й поверило държавните финанси. Само пет години по- късно данъците, с които било облагано населението, били толкова високи, за да се плати лихвата от заемите от тази банка, че фермерите отново въстанали, този път в западна Пенсилвания. Този т. нар. "Уискен бунт"1 бил смазан по заповед на Джордж Вашингтон. Банката на САЩ загубила властта си през 30-те години на XIX век, когато президентът Андрю Джаксън спечелил своята "банкова война" срещу Никълъс Байдли, президент на банката. Но в началото на следващия век тя била заменена от днешната система на Федералния резерв - частната банкова мрежа, която контролира американската икономика в своя собствена полза. Президентът Удроу Уилсън дошъл на власт през 1909 г. и един от близките му помощници бил мъж, наречен полковник Хауз. Именно Хауз на практика контролирал събитията и негови господари били банковите интереси на Братството, а не американският народ. Официалното му поръчение от банкерите било да гарантира, че администрацията ще въведе системата на Федералния резерв и законопроекта за данъка върху дохода, известен като "Допълнение към федералния данък върху дохода" (16-то Допълнение към американската конституция). Тази комбинация осигурила контрола над американската икономика. Федералният резерв щял да заема на правителството огромни суми от масово изобретявани пари за оживяване на икономиката, а 1) През 1791 г. бил приет закон за данък върху спиртните напитки от пшеница. Касаело се за уискито, което служело като мерна единица на много фермери, водещи натурално стопанство. Поради лошите пътища и големите разстояния фермерите от Пенсилвания и Вир- джиния трудно доставяли пшеницата си на градските пазари на изток и предпочитали да я превърнат в уиски, което се транспортирало много по-удобно. (Б. пр.) когато на банкерите им изнасяло, "Допълнението към федералния данък върху дохода" щяло да спира икономиката чрез повишаване на данъчното облагане. Начинът, по който били въведени и двете, предиз- викал силна критика. Президентът Уилсън трябва да е имал някаква представа за това, което ставало зад кулисите. Веднъж той говорил за "една власт толкова организирана, толкова пълна, толкова убедителна, че е по-добре да не извисяват много глас, когато говорят осъдително за нея". Да убеждавате хората да вършат онова, което вие искате, като в същото време ги карате да вярват в обратното, е метод, често използван от Братството. Законопроектът за Федералния резерв бил обрисуван като мярка за намаляване властта на банковите интереси, а самите те публично се противопоставили на идеята, за да подсилят фокусническата измама. Заговорът бил замислен на среща на банкери и индустриалци илюминати в Джекил Айлънд, Джорджия, към края на 1910 г. Мястото на срещата било изключително символично, тъй като докато Братството се правело на д-р Джекил, на практика било д-р Хайд. Законопроектът за Федералния резерв бил прокаран през Конгреса през последните няколко дни преди Коледа на 1913 г., но конгресменът Чарлз А. Линдбърг старши, бащата на авиатора, разгадал ловката измама. Той заявил, че добре осведомените лица от света на финансите се били противопоставили на законодателството за Федералния резерв, защото то насърчавало илюзията, че това е "народен законопроект". Той добавил: "Този закон създава най-гигантския тръст на Земята... Когато президентът подписва този закон, невидимото правителство, основаващо се на властта на парите, чието съществуване е доказано от анкетата за паричния тръст, ще бъде легализирано. Новият закон ще поражда инфлация всеки път, когато тръстът пожелае. Федералният резерв бе и все още е акламиран като победа на демокрацията над паричния тръст. Нищо не може да бъде по-далеч от истината. Цялата концепция за Централна банка бе измислена от самата група, която се предполагаше, че ще свали от власт." Системата на Федералния резерв не е подлагана на финансова ревизия от деня, в който била формирана. За всички е важно да отклоняват очите си от онова, което изглежда като някаква ситуация, защото този вид двоен блъф се използва непрекъснато, за да ни накара да действаме в интерес на илюминатите, като в същото време мислим, че вършим обратното. Когато републиканците за първи път представили плана, той бил отхвърлен от Конгреса. Сред обществеността царувало мнението, че републиканците били твърде близко свързани с финансовите интереси. Братството имало отговор за това. Те накарали демократите да го представят и той бил приет! Само два щата се съгласили с допълнението към федералния данък върху дохода, а за да се счита законно ратифициран, били нужни поне тридесет и шест. Когато станало ясно, че това няма да стане, държавният секретар Филандър Нокс просто казал на Конгреса през 1913 г., че допъл- нението било ратифицирано, макар то да не било. От този момент всички данъци върху дохода, плащани по силата на закона чрез Службата за вътрешни приходи, били просто доброволни (въпреки че на всички се казвало, че това е законът) и всички пари, които хората били принуждавани да плащат чрез Службата за вътрешни приходи, са чиста кражба!

От книгата: Бунтът на робите, Дейвид Айк



Гласувай:
35



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: rozzata
Категория: Други
Прочетен: 496116
Постинги: 249
Коментари: 319
Гласове: 2907
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031