Блогът на rozzata :: СВЕТЪТ ВЪВ ВОЙНА

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.07.2016 15:53 - СВЕТЪТ ВЪВ ВОЙНА - Част4

Автор: rozzata Категория: Други

Прочетен: 591 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 15.07.2016 15:54

Те се погрижили той да стане лидер на Германската работническа партия. Тя била трансформирана във фашистката Националсоциалистическа (Нацистка) партия и Хитлер се опитал да разпространи своя антиеврейски и антикомунистически национализъм из целия свят. Неговото вероучение уловило колективния разум на Германия, който се настройвал към мисловните вълни на фашизма, докато не бил изцяло хипнотизиран и контролиран от тирадите на този заблуден човек. Той повишил репутацията си преди изборите, като през 1933 г. наредил на своето изчакващо Гестапо да подпали сградата на германския парламент, Райхстага, за което обвинил комунистите. С голяма ефикасност използвал и страха от руснаците. В това начинание бил подпомаган от папата, който сеел омраза срещу комунистическа Русия при всяка възможност. Църквите били умъртвени, когато революцията на Ленин забранила религията. Те не знаели, че са били измамени от същото Братство, в чиято подкрепа вярвали. Две други тайни общества, които изиграли роля за нацистката революция, били дружеството "Врил" и дружеството "Еделвайс". Подобно на "Туле" те поддържали връзка със своите братя във Великобритания. Рудолф Хес и Хайнрих Химлер били от "Врил"; Химлер по-късно оглавил всяващото ужас нацистко Гестапо и СС. Херман Гьоринг бил член на дружеството "Еделвайс" и вярвал, че Хитлер е Северният месия, когото всички очаквали. Хитлер и неговите близки приятели изобличавали евреите и комунистите по радиото ден след ден, докато той отровил германския дух със своята вяра. Той следвал примера на Църквата и на диктаторите от историята. Цялата литература, защитаваща свободата от какъвто и да е вид, била унищожена, а обещанията, които дал на социалистите и монархистите, помогнали му да бъде избран, били забравени. Повече нямало да има избори. Всички трябвало да се подчиняват на Фюрера. Около себе си събрал своите главни офицери - Гьобелс, Рибентроп, Гьоринг и Химлер. Те управлявали Германия чрез терор, а милиони евреи били убити в газовите камери и концентрационните лагери. Рибентроп провел няколко задушевни разговора с папата за експанзионистичните планове на Германия, макар че основният агент на тайния съюз Ватикана - Германия - Америка бил Рудолф Хес. И така по това време имало диктатори в Италия, Германия и Русия, където Йосиф Сталин наследил Ленин през 1924 г. Скоро се появил и още един в Испания. През 1936 г. генерал Франко, римокатолически екстремист, оглавил въстание срещу испанското републиканско правителство, което било ограничило властта на Църквата от деня, в който сложило ръка над всичко. Испанската гражданска война била прелюдия към следващия световен конфликт, като Германия и Италия поддържали Франко, докато Великобритания, Франция и Русия подкрепяли републиканците. Трагично за испанския народ, армиите на Франко спечелили и той направил за римокатолическата църква в Испания онова, което Мусолини бил направил в Италия. Върнати й били богатството и земите, получавала ежегодно големи суми от държавата и отново си върнала контрола над образователната система. Религиозните атрибути били навсякъде и инквизицията се завърнала. Франко развявал папския флаг, докато свалял от власт испанската демокрация, а неговото знаме гордо се развявало над Ватикана. Ролята на папата за тази победа над демокрацията била от решаващо значение. Той призовал римокатолиците от цяла Европа да отидат в Испания и да се сражават в тази "Свещена война". Когато Хитлер насочил експазнионистичната си политика към Австрия, тамошните католически епископи започнали да убеждават хората да бъдат лоялни към нацистите и от кулата на Виенската катедрала се развял пречупеният кръст. Хитлер се радвал на подкрепата на римокатолиците и при завладяването на Чехослосвакия. Папа Пий XI и неговият приемник Пий XII искали повече от всичко друго Германия да свали от власт комунизма в Русия. Те не знаели почти нищо за това, че Германия изиграла решаваща роля за създаването на комунизма! Темата за подкрепата на Ватикана за фашистите е доста позорна, макар да не буди изненада, като се има предвид историята; същото е с индустриалците и банкерите на Братството, които подкрепили и двете страни. До този момент из целия свят били изградени организации на Братството, които координирали комбините на елитните банкери и индустриалци. Едната била Банката за международни разпла-щания, която била освободена от демократичния контрол. Сред финансовите банкери на нацистите бил немският химически гигант "И. Г. Фарбен", сред чийто директори били Макс и Паул Варбург, управители на банки в Германия и САЩ. Варбург способствали за основаването на американската система на Федералния резерв, а ще си припомните, че Макс Варбург бе споменат по-рано като източник на средства за Ленин и комунистическата революция в Русия! Манхатънската банка била банка на Варбург, а един от нейните директори - X. А. Мерц, бил от "И. Г. Фарбен", който пък преди войната бил картел на корпорацията на Рокфелер "Стандард Ойл Кампъни" като част от банковата и индустриална мрежа на Братството. По време на войната "Стандард Ойл" снабдявала нацистите през Швейцария, а Ейвъри Рокфелер основал компания, която съчетавала техните интереси с "Шрьодер" – лична-та банка на Хитлер. Застрахователният тръст и Обединената банкова корпорация в Ню Йорк били сред най-големите банкови единици на нацистите. Един от директорите на Обединената банкова корпорация бил Прескот Буш - бащата на Джордж. Ч. Е. Мичъл, директор на "Америкън арм ъф Фарбен", бил също и директор на Федералния резерв, и мрежата вече била толкова стегнато изплетена, че човек трудно можел да различи свръзките. Фарбен, а също и немските филиали на американските корпорации Ай Ти Ти и "Дженеръл Електрик", предоставили допълнително финансиране на Химлеровите есесовци. "Дженеръл Мотърс" снабдявал и двете страни във войната, както правели и европейските филиали на американските банки с благословията на централните си офиси. Сачмените лагери, които не достигали на Съюзниците, били пренасяни от нацистите през Южна Америка с помощта на заместник-председателя на американската комисия за военновременото производството. "Фарбен" управлявал заводите, свързани с концентрационните лагери, за да се възползва, буквално казано, от робския труд, който те предлагали, и същата компания произвеждала газа, който убивал жертвите на Аушвиц и стотици други центрове за изтребление. "И. Г. Фарбен" и днес все още продължава дейността си под различни имена.1 Мрежата на Братството във Великобритания подкрепяла нацистите - и все още го прави - и Английската банка помагала на Хитлер. През пролетта на 1934 г. нейният директор - Монтагю Норман, който бил "Г-н Големият" в световната банкова мрежа, се срещнал с други британски бизнесмени в централата на банката на Треднийдъл Стрийт и както изглежда се споразумели да предоставят на Хитлер тайно финансиране, като в същото време Норман се опитвал да убеди британското правителство да прекрати подкрепата си за Франция и да я пренасочи към Германия. Дори след като Хитлер започнал изпълнения си с убийства тур из Европа, Английската банка му отпуснала шест милиона лири от чехословашките резерви, държани в Лондон след нашествието му в тази страна. През цялата война компаниите и банките на Братството в съюзническите държави тайно финансирали и двете страни, което включвало подкрепа и за Мусолини, когато режимът му изпаднал във финансови затруднения. Това им донесло цяло състояние, което се увеличило хиляда пъти благодарение на необходимостта от повторното построяване на един съсипан свят. То поддържало и игото на страданията и невежеството сред населението. Английската банка била национализирана от новото работническо правителство през 1946 г., но все още оказва огромно влияние върху икономическата политика на Великобритания и очаквам да предяви претенции към правителството за по-голяма самостоятелност. Хитлер пренебрегнал всички договорености, подписани от Германия във Версайския мирен договор след поражението й след Първата световна война. Той събрал огромна войскова, морска и въздушна сила, а останалата част от Европа треперела в очакване на най-страшното. След като Хитлер нападнал Австрия, британският премиер-министър Невил Чембърлейн отлетял да се срещне с него в Мюнхен през 1939 г. и се завърнал у дома с прочутото си споразумение, подписано от Хитлер, което Чембърлейн твърдял, че ще означава "мир в наше време".2 Чембърлейн бил искрен човек, който искал единствено мир за своя народ, но Хитлер имал други планове. Когато през 1939 г. Германия нахлула в Полша, Великобритания и Франция й обявили война. След кратка независимост, по време на която католическото мнозинство подложило на преследване източноправославните християни, сега Полша попаднала под чуждо владичество. След войната Полша била погълната от Съветския съюз до рухването му през 1991 г. Тогава поляците предадоха своята независимост на римокатолическата църква, която днес ефективно управлява страната. Ако някой си мисли, че римокатолическата църква наистина е напреднала, трябва да види колко бързо пое контрола над Полша, когато й се отдаде такава възможност. Хитлер превзел Франция, Белгия и Холандия, но решил да не напада Великобритания, докато там царял безпорядък. Уинстън Чърчил заменил Чембърлейн, но Великобритания не била подготвена за война. Ако Хитлер бе атакувал тогава, той почти сигурно би превзел Британските острови съвсем лесно. Защо не нападнал, когато очевидно Великобритания била лесна плячка? Може би това не било част от плана на играта? Евакуирането на британските войски от Дюнкерк в армада от малки лодки през 1940 г. било блестящо постижение, но ако германските командири са искали да ги спрат, можеха да го направят. Защо не са го направили? Вместо да нахлуе във Вели- 1) Изследователите твърдят, че лекарствените компании "А.Г. Хьохст", "Стърлинг Дръг" и "А. Г. Байер" са издънки на "И. П Фарбен". (Б. а.) 2) С него на Хитлер се предава Судетската област. (Б. пр.) кобритания, Хитлер насочил погледа си към Русия, която претърпяла огромни загуби, защитавайки земите си. Отново куражът и отдадеността на манипулирания народ отслабили силите на германците и забавили плановете им. Конфликтът се разпрострял в северна Африка, където Съюзниците, под командването на генерал Ромел, се изправили срещу германските и италиански войски. Именно решителната победа на Ромел при Ел Аламейн и изключителното поражение на германците от Съветския съюз на Изток сложили край на поредицата от немски победи и ходът на събитията започнал да се променя в полза на Съюзниците. Но голямата промяна дошла, когато САЩ влезли във войната през 1941 г. Те вече били подкрепили Съюзниците с доставки и оръжия, когато японците атакували американската флота при Пърл Харбър на Ха- вайските острови. Това въвлякло САЩ във войната - точно както било замислено. Това била марката на "Лузитания II". Историята, довела до японската атака, е доста дълга. Японците, подобно на китайците, са от монголоидната раса. Историята и на двете страни е изпълнена с граждански войни и вълнения. Основната религия на японците е шинтоизма и те също били очаровани от тайните общества. Доминиращото тайно общество имало за символ "Черния дракон". Те вярвали, че техният император е с божествен произход, а самите те произхождат от боговете; че са избран народ, произлязъл от извънземни. Всички усилия на християнските мисионери да сменят вярата им се провалили, а през XVII век поведението на мисионерите към тях било толкова ужасно, че те затворили страната си за всички европейци за двеста години. През втората половина на XIX век пристигнали параходи от САЩ и отказали да се отклонят от пътя си. Япония била атакувана от американци, британци, холандци и французи, докато не била принудена да отвори пристанищата си. През последвалите десетилетия японският народ се преобразил. Те си послужили с оръжията, доставени им от християнския свят, за да нападнат и разбият Китай през 1894 г. и Русия през 1905 г. Япония участвала и в Първата световна война срещу Германия. Между 1937 и 1939 г. тя завладяла голяма част от Китай, чийто народ бил затънал в непрекъснати въстания срещу императорите си - наложените му президенти диктатори. Съвременната история на Китай е история на дяволска експлоатация от колониалните сили, при която британците се опитват да завладяет пристрастените към опиума китайци с цел търговия и контрол. По време на подготовката за Пърл Харбър британци и американци се опитвали да предотвратят свалянето на китайския император Чан Кайши от японците, а японците възнегодували. Те били насърчавани по всякакъв начин да влязат във войната и според мен Уинстън Чърчил, загубил членството си масон, е знаел всичко за това, както и президентът Франклин Д. Рузвелт, масон с висок ранг, който според някои е стигнал до 33-та степен. По-късно в частен разговор Чърчил казал, че Рузвелт... "каза, че ще поведе война, но не я обяви (и) че ще се държи все по-провокативно... като всичко се правеше с цел да се предизвика насила "инцидент", който да въвлече САЩ във войната." През 1939 г. в Сената на САЩ сенаторът Джералд П. Ний от Северна Дакота обявил, че е виждал няколко тома, озаглавени "Следващата война". Един от тях бил със заглавие "Пропагандата в следващата война". Той казал, че автор на тази книга е някой си Сидни Роджърсън, чийто дири не могъл да проследи. Но знаел, че главният редактор на поредицата е капитан Лидъл Харт, който бил писател и военен авторитет в Европа, поддържащ връзки с лондонския "Таймс". Творбата "Пропагандата в следващата война", казал той, включва следния анализ на обстановката през Първата световна война: "За известно време въпросът на чия страна ще застане САЩ задържаше баланса на силите, като крайният резултат беше заслуга на нашата британска пропаганда. Оставаха евреите. Беше пресметнато, че еврейското население по света е приблизително петнадесет милиона, като не по-малко от пет милиона живеят в САЩ; 25 % от жителите на Ню Йорк са евреи. По време на Първата световна война ние купихме огромната еврейска общност в Америка с обещанието за еврейска национална държава в Палестина, направено от Лудендорф, което беше гениален удар от страна на Съюзническата пропаганда, тъй като ни позволи да се обърнем не само къв евреите в Америка, но и към евреите в Германия." Американците влизат в Първата световна война през 1917г. и на 6 ноември същата година се ражда прословутата "Декларация на Балфур"1 , след като британското правителство съобщава в писмо до Лайнъл Ротшилд за признаването на Палестина за национална държава на евреите. Важно е да се отбележи, че лорд Балфур бил тясно свързан с групата около "Кръглата маса". Страховитите събития в Израел през последните години, донесли болка както на израелците, та- 1) Министър на външните работи на Великобритания, който в началото на 1918 г. създава Комитет за Общество на народите. (Б. пр.) ка и на арабите, са резултат от договореното от Великобритания за Палестина с цел да се накарат САЩ да влязат в Първата световна война и да се подпомогнат амбициите на Братството, които отиват много по- надалеч. Но как можела да се убеди американската общественост да подкрепи Великобритания в следващата война, която според този доклад за пропагандата била неизбежна? "Да се убедят [САЩ] да вземат нашата страна ще бъде много по- трудно, толкова трудно, че успехът е малко вероятен. Ще е нужна определена заплаха за Америка, нещо повече, заплаха, която трябва да бъде почувствана от всеки гражданин чрез пропагандата, преди републиката отново да грабне оръжието заради външна кавга... Положението ще се улесни значително, ако Япония е въвлечена, и това може и вероятно ще въвлече Америка без повече церемонии. Във всеки случай това ще е естествената и очевидна последица от постигнатото от нашите пропагандатори, точно както през Първата световна война те успяха да скарат САЩ с Германия. За щастие нашата пропаганда в Америка стои на твърда почва. Ние можем да бъдем напълно искрени, тъй като основният ни принцип ще бъде старият демократичен принцип. Ние трябва ясно да изложим нашата вяра в демократичната форма на управление и твърдото ни решение да се придържаме към... старата богиня на демократичната практика." Основните теми за войните са известни и планирани предварително. Доказателствата, появили се на бял свят след войната, показват, че президентът Франклин Д. Рузвелт е знаел поне четиридесет и осем часа преди атаката срещу Пърл Харбър, че японците ще ударят. Той не направил нищо, за да предупреди своите моряци и населението на Хаваите, защото искал американската общественост да е толкова възмутена, че да се съгласи да влезе във войната в Европа. Точно това се случило, точно както планирали пропагандаторите преди войната. Методът за подтикване на японците дошъл от Съвета по международни отношения на Братството, творението на Кръглата маса.

От книгата: Бунтът на робите, Дейвид Айк

Нагоре