В ранния следобед на 7 януари 1943 г. агенти на ФБР нахлуват в дома на Никола Тесла и изнасят целия архив. Биографът на учения Маргарет Чейни твърди, че той бил използван за създаване на специална секретна лаборатория във военната база “Райт Патерсън“. ФБР обаче настоява на своята версия, че архивът е бил унищожен. Макар че през 1993 г. неговите разработки възкръсват в центъра в Аляска.
Идеята на Никола Тесла се базира върху известния факт, че Земята притежава естествен електромагнитен резонанс.
Ако от точка А бъде изпратен радиосигнал, той ще стигне до обратната страна на планетата до точка В и след това ще се върне отново до точка А. Ако в момента, в който първият сигнал се върне в изходната точка, веднага бъде излъчен втори сигнал, двата сигнала ще се насложат един върху друг. Тесла изчислил лесно тази резонансна честота, като взел предвид скоростта на радиовълните (скоростта на светлината) и я разделил на изминатото разстояние (обиколката на Земята) – т. е. 300 000 км/сек делено на 40 000 км и се получава 7.75 или 8 Hz. Тази стойност е наречена първа Резонанта на Шуман на Земята. Статичното електричество от мощните светкавици следва този модел и звукът от тях може да се улови от радиоприемник, настроен на честота 8 Hz. Ако приемникът се настрои на по-ниска честота – 0.9 или 1 Hz, ще се долови друг резонансен източник. Това явление се нарича Резонанс на Алфвен и причината за него е пълна загадка. Предполага се, че радиовълните следват някакъв друг маршрут, който е 8 пъти по-голям от размера на Земята. Или че съществува някаква друга среда, през която радиовълните могат да пътуват със скорост 8 пъти по-малка от скоростта на светлината. А е възможно да съществува комбинация и от двете. Никой не знае обаче каква е истината. Когато радиовълните преминават през вода или стъкло, тяхната скорост се забавя с около 3/4 от скоростта на светлината, същото явление се наблюдава и при преминаването им през йонизиран газ или скални повърхности. Науката предлага три възможни обяснения за съществуването на Резонанса на Алфвен: причината е в 1) магнетосферни, 2) йоносферни или 3) литосферни взаимодействия с радиовълните.
Представителите на различните школи работят в различни направления и съответно постигат различни резултати. В началото американците се ориентират към третия вариант и задълбават в литосферните взаимодействия. Руснаците и европейците се ориентират към йоносферата. Магнетосфериците са най-малобройни и от тях няма нито една публикувана теория. Практиката най-добре показала кой е прав и кой крив.
През 1969 г. ВВС на САЩ за първи път осъществяват връзка с подводница дълбоко в океана чрез Пределно ниски честоти и с помощта на изградената в Клам Лейк, щата Уискънсин, 32 км антена. През 1987 г. те построяват още една 102 км антена в Мичигън. Междувременно СССР построява две подобни антени в Рига и Гомел, англичаните – в гората Глен Кали в Шотландия, французите – в Роше. Американските антени използвали Изключително ниски честоти (ЕLF) в диапазона около 76 Hz. В онези години само руснаците създават апаратура, която работи около Ресонанса на Алфвен – 8 Hz. Постепенно обаче американците, живеещи в периметъра на двете антени, започнали да се оплакват, че чуват странни звуци и че постоянно им бучат ушите. Шотландците пък надали вой, че в района на базата овцете престанали да дават мляко. В Мичигън фермерът Ангъс Макданъф дори си позволява да даде военните на съд, обвинявайки ги, че кравите му престанали да дават мляко заради антените. Наложило се военните да търсят други начини за комуникация с подводниците.
Точно в този момент на сцената се появява Ийстлунд и намира изход от ситуацията. През 1996 г. Сенатът предвижда в бюджета допълнителна сума от $15 млн. за разработката на “Томографска технология за проникване дълбоко в земните недра“. Целта е тези сигнали да се използват за проникване дълбоко в земята за откриване и локализиране на скрити муниции, минерали или тунели.
Единственият проблем пред реализирането на този проект било съображението, че необходимата за тази цел честота на сигнала е близка до тази, която предизвиква разстройства на човешката психика и нарушава жизнените функции на рибите и други диви животни. В едно радиоинтервю Ийстлунд се изпуска и казва, че ако неговият проект бъде осъществен, “той ще позволи на човека да контролира и моделира по свое желание климата на Земята“. А когато проектът бъде завършен докрай, военните ще разполагат с оръжие за предизвикване на климатични изменения по цялата планета.
Това може да стане, като се изпращат относително слаби “сигнали“ към т. нар. “Пояси на Ван Алън“ (радиационните пояси около Земята). По този начин електромагнитният резонанс на Тесла ще може да контролира огромни енергии с помощта на съвсем малки сигнали. САЩ отдавна използват подобни технологии. Така например във Виетнам бе използван метод за предизвикване на проливни дъждове в тропическите гори. След края на виетнамската война започва осъществяването на два проекта за манипулиране на урагани и на мълнии, станали известни с кодовите имена Project Skyfire и Project Stormfury.
По онова време започват и експериментите с лазерни лъчи и химикали, с помощта на които да се разруши озоновият слой в атмосферата. Паралелно с това започва осъществяване на проект с кодовото название Prime Argus, чиято цел е да се изучават и евентуално предизвикват опустошителни земетресения. Проектът се финансира от Агенцията за модерни изследователски и отбранителни проекти (DARPA), която сега действа под съкращението ARPA.
През 1994 г. US Air Force обявиха дългосрочна стратегия, наречена Spacecast 2020, в която открито се говори за “контрол върху климата“ с използването на “електромагнитни, плазмени, звукови, ултразвукови и лазерни оръжейни системи“. Там пише черно на бяло: “Комбинацията от превъзходство в Космоса, съчетана с превъзходство на сушата, въздуха и моретата, ще води до пълно господство в целия спектър.“
В своята книга “Бъдещето на войната, силата и технологиите и американското господство през ХХI век“ американските учени Джордж и Мередит Фридмън цитират извадка от доклад на лабораторията, където е записано: “Американската сила в бъдеще ще се базира върху господството в Космоса.“ Двамата са запознати с тази материя, тъй като са участвали в разработката на стратегията за развитие на US Air Force през 1996 г.
Оръжието на новия световен ред
Официално Проектът HAARP не е секретна програма и в американските медии от време на време се появяват репортажи, в които се разказва за “научните постижения“ на екипа от Гокома. В същото време в специализирани издания като Military Space се прокрадват намеци за “използване на йоносферата за целите на Министерството на отбраната“. Във вече споменатия доклад AF 2025 Final Report на Военновъздушната академия на САЩ се съдържа и друг любопитен пасаж: “Възможно е използване на предизвикани йоносферни изменения като средство за създаване на климатични аномалии и за разстройване работата на противниковите комуникации и радарни съоръжения.“
Д-р Розали Бертел посочва, че учените от Гокома разполагат с 50-годишен опит от изследване и разработка на програми за контрол върху най-горните слоеве на атмосферата. Част от тази програма е и проектът за космическа лаборатория, който в съчетание с HAARP ще позволява върху всяка точка от земната повърхност да се въздейства с огромни количества енергия, съпоставима с мощта на атомна бомба, но постигана в конкретния случай чрез лазер и насочени снопове от елементарни частици. “Този проект се намира в заключителна фаза на разработка и ще бъде представен на обществеността като “космически щит за ракетна защита“, или дори още по-цинично – като средство за възстановяване на повредения озонов слой в атмосферата“ – твърди д-р Бертел.
F-111 Starfighter първи става жертва на електромагнитно оръжие
Проектът HAARP е част от американския арсенал за постигане на Новия световен ред, който включва и създаването на космическия щит за противоракетна отбрана. Чрез него ще бъде възможно да се манипулират икономиките на цели държави чрез предизвикване на изкуствени климатични аномалии.
Списание Military Space в специален материал преди две години писа, че в момента НАСА и Националната картографска агенция към Министерството на отбраната работят съвместно върху “изследване на последствията от наводнения, ерозии, свличания на земни маси, земетресения, климатични прогнози и климатични промени в различните екологични зони“ на основата на изпращани редовно от разузнавателните спътници снимки.
Физикът Даниел Уинтър от Уейнсвил, щата Северна Каролина, твърди, че високочестотните емисии на проекта HAARP могат да се комбинират с дълговълновите импулси, които земната мрежа използва за разпространяване на информация под формата на вибрации, които синхронизират “танца на живота“ в планетарната биосфера. Уинтър нарича това геомагнетично явление “кръвоносната система на земната информация“ и твърди, че ако се съчетаят високите честоти (HF) от HAARP с естествената Изключително ниска честота (ELF) на Земята, могат да се получат непредсказуеми последици.
Руски учени, участвали в разработката на подобни програми в епохата на СССР, твърдят образно, че създаването на “нови интегрални геофизически оръжия за въздействие върху йоносферата около Земята е качествен скок в човешката цивилизация и може да се сравни с прехода от хладното оръжие към огнестрелното или от конвенционалните към ядрените оръжия.
През 1976 г. САЩ и СССР сключиха споразумение, което забраняваше използването на геофизични научни постижения за военни цели. Едновременно с този документ и двете страни обявиха всички изследвания в тази област за “строго секретни“. И работата и в двете велики сили продължи, като пред обществеността се твърдеше, че се правят експерименти с нови технологии с двойна употреба. В същото време в годините на студената война има цяла поредица от необясними събития, които и до днес нямат подробно обяснение.
http://xfakti.com/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B0-haarp-%D0%BE%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BA%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%89%D0%BE%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%BC/
