В тази своя публикация ви разказах как атомът може да бъде на две места едновременно и как единственото време, в което се държи като частица и се установява на едно място е моментът, когато го наблюдаваме. Т. е. ние, наблюдавайки Вселената, я създаваме и променяме.
През 1957 г. Хю Еверет достига до идеята за Многото светове, според която микросветът на атомите е същият както и макросветът на всекидневието ни – т. е. ние, както и всичко около нас – столове, маси, коли, къщи и т. н.
може да бъдем на няколко места едновременно!
Според теорията за Многото светове съществуват безкраен набор от реалности. Следователно съществуват и безкраен набор от наши версии, живеещи в безкраен набор от паралелни измерения.
В някои от тези светове ние произхождаме от различно семейство, имаме различни интереси, имаме различни приятели.
„В Универсалната Вселена съществуват неизброими вселени и неизброими планети, и неизброимо всичко се преповтаря и пресъздава неизброимо много пъти.“ Мартин Еймис
Съседните реалности са сходни една с друга и ние можем да преминаваме от едната в другата. Много отдалечените реалности са доста различни.
„Например някъде сред безкрайността на измеренията има планети Земя, които не са пострадали катастрофално от сблъсъка с комета преди 65 милиона години и на които динозаврите са еволюирали и са станали интелигентни същества. Има и Земи, в които индустриалната революция е започнала в Китай, а не във Великобритания, където Мерлин Монро се е омъжила за Айнщайн и където нацистите са спечелили Втората световна война…
И това въобще не е научна фантастика.Това е визията на тъканта на Вселената.“ из „Паралелната вселена“ Маркъс Чоун
За доказването на многото светове Марк Тегмарк предлага твърде налудничав и интересен експеримент. Той се провежда от учен и негова асистентка. В лабораторията се поставя картечница, на която изстрелите се контролират от квантовия спин (въртене около собствената ос). Квантовият спин има само две възможни посоки – нагоре и надолу, но за разлика от обикновеното ези – тура, той е напълно непредсказуем. Тегмарк предлага картечницата да бъде приготвена така, че ако спинът има насоченост нагоре – оръжието да изстрелва куршум, а ако спинът има насоченост надолу – да прищраква глухо. При този експеримент, ако всички възможни варианти за изход от ситуацията са действително съществуващи, то за учения винаги ще има версия, в която остава жив, макар че за асистентката му може да бъде мъртъв – т. е. тя да остане в друга реалност. Следователно в една реалност човек умира, а в другата остава жив.
„И тък като единствените реалности, които човек е в състояние да възприеме, са естествено онези, в които продължава да живее, с течение на времето той постепенно ще стигне до извода, че е недосегаем за всички инциденти, застрашаващи живота му. Ако се срути сградата, в която живее, не след дълго той ще установи, че изпълзява изпод развалините. Ако самолетът му катастрофира или около него избухне бомба, той ще се окаже еднственият оцелял.“ из „Паралелната вселена“ Маркъс Чоун
Разбира се, за хората в другите реалности той ще е мъртъв, така че ако все пак ученият оцелее при експеримента и докаже на себе си теорията за Многото светове, няма как да убеди никой друг.
А дали някой ще се осмели да направи такъв експеримент? И защо самият Макс Термарк не се подложи на експеримента?
„Аз ще си бъда добре – казва той. Но съпругата ми Анжелика ще остане вдовица. Може би ще направя този опит някой ден, когато съм вече стар и напълно откачил.“
Спред теорията за Многото светове единственото сигурно нещо е …безсмъртието – защото със сигурност ще съществува реалност, където създават елексир на младостта и лек за безсмъртие.
Интересно в теорията е, че всички тези реалности съществуват едновременно. Всички наши възможни решения и промени в живота съществуват по едно и също време. Нещата се случват така, както в следния пример – ако едни молив се постави на върха – той пада едновременно във всички посоки!
Теорията за Многото светове помирява конфликта около парадоксите при разглеждане на времето и пътуването във времето. Най-известният парадокс е така нареченият „парадокс на дядото“ – Един човек се връща в миналото и застрелва дядо си. Но щом като го застрелва, как тогава е бил роден, за да се върне във времето и да го направи?
Теорията за Многото светове разрешава този парадокс – дядото, който човекът убива, всъщност не е дядото от неговата реалност. Той е поредната версия на неговия дядо – версия, в която убиецът никога не се е раждал!
Но тук възниква въпросът, който сигурно вече си задавате:
Защо ние сме в състояния да възприемем само една реалност?
Учените вече имат отговор и на този въпрос, но за това ще ви разкажа в следваща публикация. А може би вие се досещате… предполaгате… Какво мислите?
Използвана литература:
„Паралелната Вселена“ Маркъс Чоун
http://sebepoznanie.com/psihologiq/duhovnost/vselena/paralelniversii/
Всеки ден, всеки час Васко е с вас.
Радва се, човека той, направо е герой голям.
Зад компа малък, е мъж голям, направо е резил заврян.
Псува и си плямпа, мозъка му е катран.
Васко, Васко толкова си спрял...
