Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.11.2016 20:35 - Тайната на Шамбала Част - 3
Автор: rozzata Категория: Други   
Прочетен: 792 Коментари: 1 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
В този момент сцената на прозореца пред нас се промени. Видяхме група хора, които разговаряха и радостно празнуваха раждането на едно дете. Всички се смееха и детето преминаваше от ръка на ръка. Хората изглеждаха различни едни от други, представяйки различни националности. Докато ги наблюдавах, останах с впечатлението, че са представители на различни религии също така. Вгледах се отблизо и можах да видя родителите на бебето. Изглеждаха ми познати. Знаех, че не са те, но чертите на лицата им бяха много сходни с тези на Пема и нейният съпруг. Напрегнах се с всички сили, за да видя, защото имах чувството, че ставам свидетел на нещо, което е от изключително значение. Какво ли бе то?
Сцената отново се смени и ние вече гледахме тропически район, който изглеждаше да е в югоисточна Азия или може би Китай. Както и преди, действието се пренесе в къща, където редица хора, различни по - външен вид, вземаха на ръце едно бебе и поздравяваха родителите му.
– Не разбирашли какво ни се показва? - попита Таши.
- Ето къде отиват изчезналите заченати деца. Преминават в различни семейства по - целият свят. Това е процес на предаване. Децата получават по - висшата генетична енергия на Шамбала, преди да преминат на друго ниво.
- Това означава преходът - каза той. - За това се говори в легендите. Шамбала няма да се премести на едно място. Нейната енергия ще се пренесе на много различни места по - цялото земно кълбо.
– Какво? - попитах. Таши ме погледна.
- Нали знаеш легендата, в която се казва, че воините на Шамбала ще се устремят от изток и ще поразят силите на злото и ще се създаде ново идеално общество. Това не става с коне и мечове. То става като резултат от нашето разгърнато поле, когато познанието от Шамбала премине в света. Ако всички хора, от всички религии, които силно вярват в нашата връзка с Божественото, избягват негативните молитви и работят заедно, ние можем да използваме молитвените проникновения, които ще поемат функциите на Шамбала.
- Но ние не познаваме всичко, което правят те - казах аз. - Не знаем останалата част от тайната! Още щом произнесох тези думи, сцената през прозореца в пространството се смени отново. Сега пред нас се разкриваше огромна шир от заснежени планини и група китайски военни хеликоптери, които се насочваха към нас. Видяхме как още храмове се срутваха, докато онези преближаваха. Добиваха вид на древни развалини, а подир туй напълно се превръщаха в прах. Сцената се пренесе от външната част на сградата, където бяхме сега,, а след това от вътрешната. Наблюдавахме самите себе си, застанали сред помещението, а наоколо ни имаше не смътни силуети на хора, а съвсем ясното им присъствие. Мнозина носеха отличителни одежди на тибетски монаси, но също така мнозина носеха различно облекло. Някой бяха в одеждите на представителите на източните религии, други в традиционните носии на евреите хасиди а други пък носеха раса и рапятия, типични за християнството. Също така мнозина бяха облечени в характерни дрехи за ислямските молли. Интересно бе, че между тях имаше жена, която много напомняше една от мойте съседки от долината. Не откъснах поглед от нея. Яви ми се образът на дома. В представите ми всичко изпъкна пред мен съвсем ясно: планините, които се виждаха от моя прозорец, и потокът в далечината. Спомних си вкуса на водата му. Представих си как се навеждам и пия от него.
Отново се чу тътен на хеликоптери, много близо до нас, и един от близките храмове се срути. Таши се бе обърнал и вървеше от дясната ни страна. В сцената през пространственият прозорец го виждахме какво прави. Беше се обърнал към една от тибетските монахини.
-Коя е тя? - попита Уил.
- Сигурно е неговата баба - отвърна ми той.
Те разговаряха помежду си, но думите им не стигаха отчетливо до мен. Накрая двамата се прегърнаха и Таши се завтече към нас. Продължавах да го съзерцавам през прозореца в пространството, но когато той стигна до мене, сцената изчезна. Прозорецът си остана, но образите бяха смътни като телевизионен екран, включен на несъществуващ канал. Таши целият сияеше.
- Разбирате ли? - възкликна той. - Това е храмът, от който са ви наблюдавали двамата с Уил през целият път, докато сте се опитвали да достигнете Шамбала. Тези хора със своето  молитвено поле са ви помагали. Без тях никой от вас нямаше да бъде тук. Погледнах и осъзнах, че вече не виждам силуетите на никого наоколо.
- Къде отидоха? - извиках аз.
- Налагаше се да напуснат - отвърна Таши, загледан в празния пространствен прозорец, който остана в средата на стаята. - Сега е наш ред. 
В този момент храмът бе разтресен из основи и от външната му страна изпопадаха ред камъни. Без предварителен знак пространственият прозорец се проясни и ние видяхме как китайците слизат от хеликоптерите си непосредствено пред храма. Полоковник Чан вървеше напред и издаваше заповеди на свойте войници. Лицто му се виждаше съвсем ясно.
- Налага се да издигнем енергията му с нашите полета - каза Уил.
Таши кимна в знак на съгласие и бързо ни преведе през всички степени на енергийно  разгръщане и проникновение. Представих си как визуално нашите енергийни полета се излъчват от нас и проникват в полетата на китайските войници, особенно на Чанг, и ги издигат на ново ниво на осъзнаване на висшите им интуитивни прозрения. Наблюдавах лицето му. Той се спря и погледна на горе, сякаш почувства по - висока енергия. Аз внимателно се загледах, за да забележа някаква следа от висшето му Аз, изписана на лицето му и забелязах лека промяна на погледа, дори някаква полуусмивка. Той оглеждаше войниците си.
- Съсредоточете цялото си внимание върху лицето му - казах аз. - Върху лицето.
Докато правихме това, той отново спря. Един от военните, очевидно помощник - командирът, приближи до него и го запита нещо. В продължение на няколко мига Чанг не обърна внимание на младшия офицер. Но постепенно подчиненият му привлече вниманието му, сочейки към храма, където се намирахме. Чанг като че ли се взе в ръце и си върна гневното изражение на лицето. Даде знак на всички войници да го последват и се насочи към нас.
- Не успяхме - казах аз.
Уил ме изгледа.
– Дакините ги няма.
- Трябва да се махаме от тук - извика Таши.
- Но как? -  запита Уил. Таши се обърна с лице към нас.
- Трябва да преминем през пространствения прозорец. Баба ми каза, че през този прозорец можем да излезем сред културите извън Шамбала. Но само ако имаме помоща на това място, за да издигнем енергията от другата страна.

От книгата: Тайната на Шамбала, от: Джеймс Редфийлд





Гласувай:
16



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rozzata - loop1
27.11.2016 13:02
Вече го няма Нео в блога и сега се опитва мене да дразни, обаче не съм на неготово, дребно и примитивно ниво, ооо горкият той, цял ден седи в малката бутка на паркинга и кисне в блога, зада види дали съм пуснал пост или не и да сложи минусче. За някой хора живота явно им е блог.бг и тръпнат в очакване, като муха на мед да видят какво става. Гони близо 50то, пък се държи по - зле и от пубер, то дете на 10г има повече акъл от него. Кой му е казал, че е умен не знам. хахахаха
Примитивна, моя малка, душицо мозъче колкото, едно грахово зърно.
Хахаха, за нищо не ставаш освен за подигравки.....
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: rozzata
Категория: Други
Прочетен: 496061
Постинги: 249
Коментари: 319
Гласове: 2907
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031