Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.11.2016 21:51 - Тайната на Шамбала Част - 4
Автор: rozzata Категория: Други   
Прочетен: 861 Коментари: 0 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
-Какво е имала предвид под помощ? - попитах. - Кой ще ни помогне? Таши поклати глава.
- Не зная.
- Трябва все пак да опитаме - извика Уил. - И то веднага! Таши изглеждаше объркан.
- Как преди си преминавал през пространствените прозорци, когато си бил във външните пръстени? - попитах таши.
- Имахме усилватели на енергията - отвърна ми той.
- Не съм сигурен, че мога да го направя без тях. Докоснах рамото на Таши.
- Ани каза, че всеки, живеещ сред пръстените, е на път да успява да прави тези преходи без усилвател. Помисли. Ти как премина? Таши все още не знаеше какво да прави.
- Наистина не зная. Стана някак си от самосебе си. - Той замълча. - Струвами се, че просто се изпълвах с очакването да стане и то ставаше мигновено.
- Направи това, Таши - каза Уил и посочи с глава към пространственият прозорец. - Постапи така и сега. Видях как Таши концентрира цялата си енергия, след което погледна към мен.
- Трябва да знам къде искам да отида, за да си го представя визуално. Къде отиваме?
- Почакай за минута - отвърнах. - Спомни си съня който ти се е явил. Нали беше видял вода? Таши се замисли и каза:
- Беше място с изглед към извираща вода. Или може би кладенец...
- А може би ручей? - извикнах. - Ручей с каменен вир? Той широко отвори очи насреща ми.
- Да мисля, че беше това. Погледан Уил.
- Зная къде е това. Ивор откъм северната страна на скола край долината, където живея. Там трябва да идем. В този момент храмът бе отново силно разтърсен. В главата ми изникваха представи как храмът се срутва и ние сме разтърсени от експлозии. Отърсих се от тях. Представих си вместо това, че успяваме да избягаме. Започнах да се чувствам въвлечен в битка също като баща си - битка, която не бих искал, но която не можех да избегна поради опасността, в която се намирах. Но този път това беше битка на съзнание.
– Съсредоточи се - извиках. - Какво трябва да правим?
- Първо да си представим визуално къде отиваме - отвърна Таши. - Опиши ни го.
Аз бързо им предадох всичко в подробности: планинската пътека, дърветата, течението на извора, цвета на листата в този момент на годината. После ние двамата помогнахме на Таши да се концентрира върху този образ. Докато наблюдавах, прозорецът се отмести тъкмо към това пространство. Видяхме извора съвсем ясно.
- Ето го! Извиках аз. Уил се обърна към Таши.
- Ами сега какво трябва да правим? Баба ти е казала, че ще имаме нужда от помощ. През прозорецът зърнахме някакъв човек в далечината и насочихме цялото си внимание към смътният му силует. Опитвах се да разбера кой е и забелязах, че е млад, някъде на възратта на Таши. Накрая образът се проясни и аз разпознах кой е.
- Това е Натали, дъщерята на съседа ми - извиках, аз които си спомних първото си интуитивно усещане във връзка с нея; то беше буквално тази сцена. Таши беше усмихнат широко.
- Това е сестра ми!
В този момент друг огромен отломък от храма се срути на земята извън храма.
- Тя ни помага - викна Уил и ни изтласка към прозореца. - Да вървим!
Таши с лек шум се промъкна през пространствения прозорец, последван от Уил. Когато аз приближих до прозореца, задната стена на храма се срути и там, от другата страна застана полковник Чанг. Обърнах се и му хвърлих един поглед, след което преминах през прозореца. Лицето му продължаваше да бъде изпълнено с твърда решителност и той сграбчи едно късовълново радио от колана си.
- Зная къде отивате! - изкрещя той, а останалата част от храма започна да се събаря. - зная!
Когато преминах през прозореца в пространството, кракът ми стъпи на позната земя и аз почуствах топлият полъх на лицето си. Бях отново у дома. Огледах се и забелязах, че Tаши и Натали бяха застанали един до друг и се гледаха в очите, като бързо говореха нещо. Лицата им бяха въодушевени, сякаш туко - що нещо бяха открили. Уил застана до тях. До тях стояха бащата на Натали, Бил, няколко съседи от общината, сред които отец Бриниган и Шри Девю, както и пространственият пастор Джули Кармишел. Всички изглеждаха леко объркани. Бил приближи до мен.
- Не зная откъде се завръщаш, но, слава Богу, ето че си тук отново. Аз посочих към духовниците.
- Какво правпт всички тези хора тук?
- Натали ги помоли да дойдат. Говори за легенди и за това как се създават молитвени полета и подобни неща. Очевидно току - що са й хрумнали подобни идеи. Каза, че знае какво става с вас, а ние забелязахме човек, който държеше къщата ти под наблюдение. Вдигнах поглед към сколна и се канех да кажа нещо, но Бил ме изпревари.
- Натали каза и още нещо странно. Каза, че има брат. Кое е това момче, с което говори?
- По - късно ще ти обясня - отвърнах му. - Кой е държал къщата ми под наблюдение? Бил не отговори. Обърна погледа си към Уил и останалите, които идваха към нас. В това време чухме някакви коли, които приближаваха към нас по - сколана. Синя камионетка беше спряла пред къщата ми, Двама мъже излязоха, видяха ни и тръгнаха към една скала на стотина фута над нас.
– От китайските разузнавателни служби са - каза Уил. - Сигурно Чанг ги е изпратил. трябва да изградим поле. Очаквах духовниците да ни запитат какво е това, но те само кимнаха в знак на съгласие. Натали започна да ни води през нивата на разгръщане и проникновение на енергията заедно с Таши.
- Започнете с енергията на Твореца - каза тя. - Нека тя премине по - цялото ви тяло и го изпълни. Нека се излъчи от върха на главата и прз погледа. Нека се излъчи към света в неизменно молитвено поле, докато започните да виждате само красотата  и да чувствате само любов. В повишено състояние на будност очаквайте, че това поле ще се разгърне и ще издигне духовните полета на хората над нас, издигайки ги на нивото на техните висши интуитивни проникновения. Мъжете горе на хълма гледаха сурово и тръгнаха на долу по - пътеката към нас. Таши погледна към Натали и й кимна.
- Сега - започна Натали - ние можем да вдъхнем енергия на Ангелите. Аз се обърнах към Уил.

От книгата: Тайната на Шамбала, от: Джеймс Редфийлд










Гласувай:
17



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: rozzata
Категория: Други
Прочетен: 496007
Постинги: 249
Коментари: 319
Гласове: 2907
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031