Ти си все така красива,
със загадъчни очи...
Светва улицата сива,
щом с усмивка идваш ти...

Ти си дъх на вечер нежна,
сън за вечна красота...
И когато пак те срещна,
ти ми вдъхваш любовта...

И копнея - вместо песни -
в мен гласът ти да звучи...
Вместо стихове чудесни -
да ми шепнеш тихо ти!...

Твоят глас е ласка нежна,
твоят поглед - светлина...
А в душата ти безбрежна
не пресъхва обичта!...

Марин Тачков
"Роса-сълза", "Български писател", 2007 г.