Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.05.2018 01:55 - История
Автор: rozzata Категория: Други   
Прочетен: 975 Коментари: 0 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
— Преди сто и петдесет години, тази страна се превърна в люлка на индустрията. Фабриките никнеха като гъби. Дърветата рухваха, полята гинеха, реките почерняха. Небето се обви в пушек и пепел, хората също, по цели дни се давеха и кашляха, кожата им червенееше възпалена, а очите им се обърнаха вовеки надолу към пръстта. И хората започнаха да живеят на земята, а не заедно с нея.
Но зеленина все още имаше, стига да знаеш къде да я търсиш.
В края на зеленината живееше мъж. Името му няма значение, защото и без това никой никога не го наричаше по име. Селяните му викаха Знахаря.
Но мъжът беше заслужил прозвището си, защото знахарството е древен занаят, занаят на лекуването. Занаят на билките и дървесните кори, занаят на отварите от плодчета и листа.
Всеки ден Знахаря излизаше да събира билки и листа сред зелената природа. Но с годините му се налагаше да ходи все по-надалеч, защото фабриките и шосетата полека преляха извън града и плъзнаха навсякъде, подобно на обривите, които той така умело лекуваше. Преди успяваше да се запаси с детелина и розови листенца още преди да си изпие сутрешния чай, а сега трябваше да обикаля по цял ден да ги търси.
Светът се променяше, а Знахаря се огорчаваше и ожесточаваше. По-точно, той се ожесточаваше все повече, защото и бездруго си беше неприятен човек. Алчен беше и вземаше скъпо за лековете си, често искаше повече, отколкото болният можеше да си позволи да плати. Въпреки това Знахаря се изненада, когато един ден установи, че селяните не го обичат и това го огорчи още повече, защото той смяташе, че му дължат повече уважение. Но Знахаря продължи да се държи лошо с хората, те му отвръщаха със същото и нещата си вървяха все така, докато полека-лека пациентите на лечителя не започнаха да се отказват напълно от помощта му и да възлагат надеждите си на новите, по-модерни лекарства, които им предписваха новите, по-модерни лекари. От това, разбира се, Знахаря още повече се озлоби.
В селото на Знахаря живееше и един свещеник…
Свещеникът имаше две дъщери, и те бяха радостта на живота му.
На моравата пред свещеническия дом растеше едно тисово дърво. 
Тисовото дърво е най-важното сред лековитите дървета — рече то. — То живее хиляди години. Плодчетата му, кората му, сокът и плътта му, дървесината му — всички те пулсират, треперят, пламтят от живот. Добрият знахар може да направи от тях лек, който лекува почти всяка болест на света.
За да вземе всичко ценно и лековито от тисовото дърво, Знахаря трябваше първо да го отсече. А свещеникът не даваше и дума да се издума за това. Тисът растеше на тази земя дълго преди хората да я определят за църковен двор. Около него вече се оформяше гробище, плановете за строежа на новата черква бяха готови. Тисът щеше да пази черковната сграда от пороите и лошото време и свещеникът не позволяваше на Знахаря дори да припари до дървото, независимо колко пъти Знахаря го молеше да му позволи да го отсече.
Трябва да знаеш, че свещеникът беше благ и просветен човек. Той мислеше доброто на енориашите си, силно желаеше да ги изведе от мрака на суеверията и вещерството. Проповядваше от амвона срещу древния занаят на Знахаря, хората го слушаха и му вярваха, тъй като познаваха лошия нрав и алчността на лечителя. Знахаря вече нямаше кого да лекува.
Но един ден дъщерите на свещеника се разболяха. Първо едната, а после и другата — заразиха се от болестта, която върлуваше из района тогава.
Свещеникът опита всичко, но нищо не помогна. Нито молитвите, нито лекарствата на модерния столичен лекар, нито бабешките лекове, които енориашите срамежливо носеха и предлагаха. Нищо. Момичетата вехнеха и смъртта им приближаваше. Най-сетне на свещеника не му остана друг избор, освен да се обърне към Знахаря. Той преглътна гордостта си и отиде да моли лечителя за прошка и милост.
— Няма ли да помогнеш на дъщерите ми? — попита свещеникът, паднал на колене на прага на Знахаря. — Не моля за себе си, моля те за двете невинни момиченца.
— Защо да ти помагам? — попита Знахаря. — Ти прогони пациентите ми с твоите проповеди. Отказа да ми дадеш тисовото дърво — най-лековитото растение на земята. Настрои всички срещу мен.
— Вземи тисовото дърво — каза свещеникът. — Ще започна да проповядвам за теб, ще те оправдая и ще те хваля. И за най-малката болежка ще пращам енориашите си само при теб. Ще сторя каквото поискаш, само спаси дъщерите ми.
Знахаря истински се изненада.
— Готов си да се отречеш от всичко, в което вярваш и което проповядваш пред другите?
— Ако това ще спаси момиченцата ми — отвърна свещеникът, — ще се отрека от всичко.
— Тогава — отговори му Знахаря — аз не мога с нищо да ти помогна.
И затвори вратата си пред лицето на свещеника.
Същата нощ и двете дъщери на свещеника умряха.
Свещеникът отказваше да повярва, че Знахаря може да помогне. В спокойните си дни самоуверено се постара да съсипе Знахаря, но когато собственото му положение стана тежко, беше готов да захвърли всичко, в което е вярвал и да се отрече от всяка своя дума, ако това би спасило дъщерите му.
Знахаря. Той беше алчен, груб и озлобен човек, но въпреки това си беше лечител. А свещеникът? Помисли, какъв беше свещеникът? Той беше едно нищо. Да вярваш, е половината от изцелението. Да вярваш в силата на лека, да вярваш в бъдещето, което те очаква. А свещеникът беше човек, който съществуваше чрез онова, в което вярваше, но го изостави и се отрече от него при първата трудност, отрече се от вярата си тогава, когато най-силно се нуждаеше от нея. Той беше вярвал в убежденията си егоистично, беше вярвал в тях със сърце, пълно със страх. И лъжата му отне живота на дъщерите му.



Гласувай:
9



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: rozzata
Категория: Други
Прочетен: 495963
Постинги: 249
Коментари: 319
Гласове: 2907
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031