Космосът и природата подготвят човека за „четвъртото измерение“! Време е и той да помисли затова!

Втора част.

Човешкото тяло е открита енергийна система за преразпределяне на енергията, която постъпва отвън, а също и за регулиране на енергийните потоци в организма.

Това се осъществява посредством чакрите, чието откритие води началото си от древна Индия.

Чакрите представляват информационно-енергийни системи, които са разположени в тялото. Балансираната работа на чакрите определя състоянието на човека.

Космическата енергия протича през седем невидими центъра на човешкото тяло – чакрите. Те са невидими за обикновеното око и чрез тях от Космоса приемаме, преобразуваме, ползваме и предаваме жизнената енергия.                          

Чакрите са седем на брой, като пет от тях са разположени по дължината на  гръбначния стълб.

Първата чакра, наричана още коренова се намира  в основата на гръбначния стълб, в областта между ануса и половия огран.

Вторият енергиен център е т.нар. сексуална чакра. Тя се намира в центъра на кръста и нейната физическа проекция е областта над сексуалните органи.

Трета по ред чакра се нарича още слънчев сплит или пъпна чакра. Тя  се проявява като разширено съзнание и желанието за мощ. Свързана е с волята, егото, индивидуалността, самодисциплината и интелигентността.

Четвъртата чакра – т.нар. сърдечен център е разположен в областта на сърдечния сплит. Въздейства върху любовта, симмпатията,алтруизма, състрадателността и призванието.

Петият енергиен център – чакрата е разположена в основата на гърлото. Символизира чистото съзнание и креативност, управлява изразяването, вдъхновението в речта, красноречието и усещането на съвършеното.

Шестата чакра е разположена по средата на челото, в междувежието. Носи имената Трето Око и представлява върховното умствено съзнание, което благоприяства за директно възприемане на невидимите светове. Ако енергията е хармонизирана, чакрата дава умствено прозрение, самоконтрол, ясновидство, върховна интуиция и извън сетивно възприятие.

Последният от седемте енергийни центрове – последната чакра е  разположена над короната на главата. В Източната литература е позната като „Върховен център за контакт с Бог“.

Тази чакра символизира откъсването от илюзията, основен елемент в постигането на върховната истина и че „Всичко е едно и Едно е всичко”.

Достигайки нивото на тази чакра, човек приема съзнанието на Безкрайността.

Физическата функция е духовно отваряне към сътворяващата сила на Вселената.

Древноизточното учение за чакрите, чиято родина е Индия печели все повече привърженици, включително и между научните медицински среди.

Човешкото енергийно поле не се признава от ортодоксалната медицина, но много от практикуващите лекари не го отричат.

Неврологът и психиатър Шафика Карагюла е със специализация по хирургия в Американския университет в Бейрут, специализира и психиатрия при известния психиатър сър Дейвид К. Хендерсън в Кралската Единбургска болница за психични и нервни болести.

Три и половина години е научен сътрудник при Уайлдър Пенфийлд – канадският неврохирург, чийто повратни изследвания за паметта насочват и други млади специалисти в научни търсения на човешкото енергийно поле и връзката му с космическата енергия.

Започнала като скептик, Карагюла след няколко срещи с хора които виждат аура се уверява в тяхната способност да поставят точни медицински диагнози в резултат на видяното от тях. Става тяхен поддръжник, а способността да се вижда човешкото енергийно поле тя нарича „усилено сетивно възприятие”- УСП.

Някои лекари виждат чакри, но тъй като не знаят термина, те ги описват като „завихряния от енергия в определени точки по гръбнака, влияещи върху жлезите с вътрешна секреция или са свързани с тях „. И Карагюла заключава:

„Когато много хора, на които може да се има доверие, независимо един от друг докладват един и същи вид явления, време е науката да му обърне внимание.“ 

Аурата е енергийно поле, което обгръща човешкото тяло. Виждат я много от сензитивните (чувствителни)  хора, а вероятно и някои животни.

Аура имат всички живи същества, растенията и някои твърди структури като минералите и изделията от метал.

Човешката аура е триизмерна, има формата на яйце и се простира от 2 см. до 3,5 метра извън тялото.

Аурата на високоеволюиралите души, на представители на висша духовност е много по-голяма и може да е километри извън физическите им тела.

Ореолът, който се рисува около изображенията на светците в иконографията, всъщност представлява рисунка на аура.

Присъствие на аура около човека, животните, растенията, минералите и други е регистрирано от учените още в края на 19 век. Аурата е видяна и документирана за първи път от сръбско-хърватския велик откривател Никола Тесла.

През четиридесетте години на 20-ти век стават известни фотографиите на съпрузите Кирлиан, които заснемат излъчваната електромагнитна енергия от човешките ръце и от растения.

Поради фината енергия от която е съставена аурата в нейната цялост, може да бъде видяна от малък брой надарени хора. Но пък може да бъде заснета с подходяща апаратура.

Дишането се състои от приемането и усвояването предимно на две неща – въздух и прана.

Праната е жизнена енергия, даряваща сила, по-животворяща от въздуха и с по-голямо значение от него за нашето съществуване. Тя присъства не само във въздуха и не липсва на нито едно място, дори и в празното пространство.

Праната съществува под формата на енергийно поле, свързано толкова тясно с духа, че този дух не може да съществува без нея.

Дишането, свързващо духа ни с праната, е безспорно от най-съществено значение за нашата човешка форма на живот.

От окултно гледище моралните сили на човека зависят от първичната енергия в неговия организъм. Индусите наричат тази енергия прана.

В днешно време има не малко данни, позволяващи да се твърди, че нашата вселена и нашето мислене работят на един и същ холографски принцип.

Учените, наблюдаващи нашата вселена, все по-често стигат до мисълта, че външният свят е изграден на основата на този холографски принцип.

Невролозите и психолозите и те стигат до извода за холографската организация на нервната система.

Самата идея за холографията съществува повече от половин век. Основните положения на холографския принцип били формулирани от Дейвид Бом в средата на ХХ век. Съгласно неговата теория, целият свят е изграден на принципа на холограмата.

„Както всяка, дори нищожно малка част на холограмата съдържа в себе си изображението на триизмерния обект, така и всеки съществуващ обект се включва във всяка от своите съставни части” твърди квантовият физик Бом.

Времето не е единственото нещо, което е илюзорно в една холографска вселена.

Пространството също трябва да бъде разглеждано като продукт на нашия начин на възприемане. Това е още по-трудно за разбиране от идеята, че времето е мисловно действие, защото, когато започнем да си градим представа за „безпространственост“, няма аналогии. Ние сме свикнали да мислим за пространството като абсолютна даденост.

Трудно е да си представим, че е възможно да съществуваме в някаква сфера, в която не съществува пространство.

Извънтелесно преживяване (ИТП) е това преживяване, в което цялото съзнание изглежда разделено физически от тялото на преживяващия. По време на ИТП тялото на човека изглежда като още един неодушевен предмет в стаята и виртуално не съдържа чувство за съзнателно усещане. То е ярко преживяване, което е неподвластно на волята. Преживяващият реално вижда, чува и усеща всичко докато се намира на място различно от тялото си.

За извънтелесните преживявания има много информация в цялата човешка история, като се започне с Гьоте и се свърши с Джек Лондон.

ИТП са били известни още от времето на египтяните.

Холографският модел на вселената е открил природата и механиката на много явления, които по-рано нямали обяснение, като телепатията, предсказанията, мистичното чувство на единство с вселената и даже психокинеза – способност на психиката да премества физически обекти на разстояние. 

Все повече учени се убеждават в това, че с помощта на холографския модел могат да се обяснят практически всички паранормални явления и всеки мистичен опит.

В действителност, явно или прикрито една значителна част от авангардната наука се занимава с въпроси, които все повече изпреварват традиционната наука, от гледна точка на връзката между Вселената и човека.

Ако наречем това научно търсене като изучаване на „паранормални явления” определено ще сбъркаме.

Това вече е потребност, защото е свързано с бъдещето на планетата и на самите нас. Вече много хора, включително и неспециалисти се вълнуват от тези въпроси.

Мисълта, че съзнателно или несъзнотелно човекът и природата се подготвят за по-възвишена форма на съществувание, се възприема от все повече хора.

Може би е крайно необходимо да се отнесем по – сериозно и не само мисловно, за необходимостта от готовност за преминаване към по висша форма на съществуване

„четвъртото измерение“!