Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.09 12:40 - ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ЧЕТВЪРТАТА В ПЕТАТА КОРЕННА РАСА Част7
Автор: rozzata Категория: Други   
Прочетен: 121 Коментари: 0 Гласове:
6



Някои видове от тях загинаха; други се развиха в техния вид до днешните форми. Човекът можа да стигне до по-висши форми благодарение на това, че остана в областите, които отговаряха на неговото тогавашно устройство. Благодарение на това неговото тяло остана пластично и меко до такава степен, че той можа да отдели от себе си органите, които можаха да бъдат оплодени от духа. По-късно неговото външно тяло беше развито вече до такава степен, че той можа да премине в по-гъстата материя и тялото му стана закриляща обвивка за по-фините му духовни органи. Обаче не всички човешки тела бяха развити до тази степен. Напредналите бяха малко. Тези тела първи бяха проникнати от духа. Имаше и по-малко напреднали, в които духът не можеше да проникне. Ако духът би проникнал в тях, той би могъл да се развие само недостатъчно поради несъвършените още органи. Така тези човешки същества трябваше да се развиват по-нататък първо по един бездуховен начин. Един трети вид беше стигнал в своето развитие дотам, че в тези тела духовните влияния можеха да се проявяват само в слаба форма. Те стояха между другите два вида. Тяхната духовна дейност остана притъпена. Те трябваше да бъдат ръководени от по-висши духовни същества. Между тези три вида съществуваха всички възможни преходи. Сега едно по-нататъшно развитие беше възможно само благодарение на това, че една част от човешките същества се разви за сметка на другите. Първо трябваше да бъдат пожертвани лишените от дух. Едно смесване с тях заради размножението би понижило до тяхната степен също и по-добре развитите. Ето защо всичко, което беше приело дух, бе отделено от тях. Чрез това останалите паднаха oще по-ниско и по-ниско до степента на животинското. Следователно наред с човеците се образуваха също и човекоподобни животни. В своя път човекът изостави, така да се каже, една част от неговите събратя назад, за да се издигне той-самият по-високо. Този процес съвсем не беше приключил. Също и от хората с притъпен духовен живот онези, които стояха по-високо, можеха да се развият по-нататък само чрез това, че бяха включени в обществото на по-високо развитите, като се отделиха от по-малко изпълнените с дух. Само благодарение на това те можаха да развият тела, които по-късно бяха годни да приемат целия човешки дух. След известно време физическото развитие стигна дотам, че в тази насока настъпи един вид застой, като всичко, което се намираше над определена граница, се задържа всред човешката област. Междувременно жизнените условия на Земята се бяха изменили така, че едно по-нататъшно слизане надолу не би създало създания подобни на животните, а въобще нежизнеспособни същества. Обаче това, което беше изтласкано в областта на животинското, или е загинало, или продължава да живее в различните по-висши животни. Следователно в тези животни трябва да виждаме същества, които е трябвало да изостанат на една поранна степен от човешкото развитие. Само че те не са запазили същата форма, която са имали при тяхното отделяне, а са се изродили от една повисша в една по-нисша степен. Така маймуните са изродени човеци от една минала епоха. Както някога човекът е бил по-несъвършен от днес, така те са били някога по-съвършени отколкото днес. Обаче това, което е останало в областта на човешкото естество, е минало през един подобен процес, но само вътре сред това човешко естество. В някои диви народи имаме изостаналите потомци на някогашните по-съвършени човешки форми. Те не са паднали ниско до степента на животните, а само до дивото състояние. Безсмъртното в човека е духът. Ние показахме, кога духът е влязъл в тялото. По-рано той е принадлежал на други области. Той можа да се съедини с тялото едва тогава, когато това тяло беше достигнало определена степен на развитието. Само когато напълно разберем как е станало това свързване, ние можем да си изясним значението на раждането и смъртта, както и да познаем същността на вечния Дух. 
ХИПЕРБОРЕЙСКАТА И ПОЛЯРНАТА ЕПОХА Следващото изложение от Хрониката Акаша води в онези времена на миналото, които предхождат описаното в предишните глави. Начинанието, което предприемаме с тези съобщения, може би, е още посмело в очите на материалистическия начин на мислене, типичен за нашата съвременност, отколкото описаното в досегашните изложения. Днес много лесно можем да бъдем упрекнати във фантастичност по отношение на такива неща. Когато знаем, колко далеч е за образования в естествените науки човек в смисъла на днешното време да приеме сериозно тези неща – за да ги споделим – ни дава опора само съзнанието, че се описват сведения единствено в смисъла на духовните опитности. Тук не се казва нищо, което да не е било грижливо изпитано със средствата на духовната наука. Нека природоизследователят бъде толкова толерантен по отношение на духовната наука, колкото последната е толерантна спрямо естественонаучния начин на мислене. (Виж моята книга “Възгледи за света и за живота през 19-то столетие”, където вярвам да съм показал, че зная да ценя материалистическия естествено-научен възглед.)*/* През 1914 последва ново издание на произведението, допълнено с “Предистория на западната философия, разширена до съвременността” под заглавието “Загадките на философията в нейната история” Събр. Съч.18./ За онези обаче, които имат склонност към тези духовнонаучни неща, бих искал да отбележа още нещо особено по отношение на сегашното описание. В следващото изложение ще се опишат особено важни неща. И всичко се отнася до отдавна преминали времена. Разчитането на Хрониката Акаша не е особено лесно. Написалият тези редове съвсем не претендира да му се вярва по силата на авторитета. Той иска само да съобщи това, което е било изследвано с найточните духовнонаучни методи. Той на драго сърце би приел всяка поправка, която се основава на истинско познаване на въпроса. Той се чувствува задължен да съобщи тези процеси от развитието на човечеството, защото времето налага това. Този път един голям период от време трябва да бъде описан само като очерк, за да бъде създаден веднъж един обзор. Едно по-точно описание на много неща, които сега само се загатват, ще бъде направено по-късно. Записите в “Хрониката Акаша” трудно могат да се преведат на нашия обикновен език. Те могат по-лесно да бъдат съобщени на символичния език, който се практикува в окултните школи, но съобщението на тези знаци днес още не е позволено. Ето защо читателят трябва да приеме някои неясни и трудно разбираеми неща и да положи усилия да стигне до разбиране, както самият автор полага големи усилия да даде едно общодостъпно описание. Читателите ще видят, че си струва човек да полага усилия, за да преодолее трудното разбиране, когато насочи поглед към дълбоките тайни, към пълните със значение загадки, засягащи човека. Едно действително себепознание на човека се поражда от тези “Хрониката Акаша”, които за окултния изследовател са толкова сигурни действителности както планините и реките за сетивните очи. Естествено възможно е да се получи някоя грешка на възприятието както там, така и тук. – Трябва да обърнем вниманието само върху това, че в предстоящия раздел ще разгледаме първо само развитието на човека. Наред с него естествено протича и развитието на другите природни царства минералното, растителното и животинското царство. За това ще говорим в следващите раздели. После ще разгледаме някои неща, които ще помогнат обясненията за човека да се явят в една разбираема светлина. Не можем обаче да говорим в духовно-научен смисъл за развитието на другите Земни царства, преди да е било описано постепенното напредване на човека. *** Ако отидем още по-далече в миналото на Земното развитие, отколкото сторихме това в предишните статии, стигаме до съвсем различни от сега състояния на материята на нашето небесно тяло. Веществата, които са се втвърдили по-късно, са били преди това течни, а още по-рано въздухообразни и парообразни, а преди това много фини (етерни). Намаляването на топлината е довело до втвърдяването на веществата. Тук ще се върнем назад в миналото до най-ефирните етерни състояния на веществата на нашето Земно местожителство. Човекът стъпи на Земята, когато тя се намираше в такава епоха на развитието. По-рано той принадлежеше на други светове, за които ще говорим по-късно. Ще загатнем и за непосредствено предшестващия свят. Това беше астрален или душевен свят. Съществата на този свят не водеха никакво външно (физическо), телесно съществуване. Така също и човекът. Той беше развил вече споменатото образно съзнание и имаше чувства и желания. Всичко това беше включено в едно душевно тяло. Такъв един човек би могъл да се види само с ясновиждащия поглед. И без съмнение, всички по-високо развити тогавашни човешки същества имаха такова ясновидство, въпреки че то беше съвсем смътно и подобно на сънуване. То не беше себесъзнателно ясновидство. Тези астрални същества в определен смисъл са предшествениците на сегашния човек. Това, което днес наричаме “човек”, носи в себе си себесъзнателния дух. Този дух се съедини със съществото, което се беше родило от онзи предшественик в средата на лемурийската епоха. (Върху това съединение вече говорихме в миналите статии. Когато тук изложим хода на развитието на човешкия предшественик до това време, въпросът трябва отново да бъде разгледан по-точно.) Душевните или астрални прадеди на човека бяха пренесени в ефирната етерна Земя. Те всмукаха фината материя в себе си – както, грубо казано, гъбата всмуква в себе си водата. Като се проникнаха по този начин с материята, те си образуваха етерни тела. Тези тела имаха продълговата елипсовидна форма, но въпреки това чрез нежни оттенъци в материята бяха вече заложени крайниците и други органи, които трябваше да се развият по-късно. Целият процес в тази маса беше чисто физикохимически, но той беше регулиран и управляван от душата. Когато една такава материална форма достигаше определена големина, тя се разполовяваше, и всяка от двете половини беше подобна на първоначалната форма, от която беше произлязла и в нея се извършваха същите процеси. Всяка нова форма отново беше надарена с душа също както майчиното същество. Това се дължеше на факта, че върху Земната арена бяха слезли не само определен брой човешки души, а един вид душевно дърво, от чийто общ корен се отделяха безброй отделни души. Както при едно растение от безброй семена постоянно се развиват нови издънки, така и душевният живот се раждаше в безбройните форми, породени от непрестанното делене. (Но в началото съществуваше само ограничен брой видове души, за което ще говорим по-късно. Но сред тези видове развитието протичаше по описания начин. Всеки душевен вид пораждаше от себе си безброй издънки.) С поемането на Земната материя в самите души стана една особено значима промяна. Докато душите не бяха свързани с нещо материално, върху тях не можеше да действува никакъв материален процес. Всяко въздействие върху тях беше чисто душевно. Така те живееха с душевното в тяхната околна среда. Всичко, което съществуваше тогава, беше съизживявано по този начин.

Из книгата на: Рудолф Щайнер - Из Хрониките Акаша    



Гласувай:
7
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: rozzata
Категория: Други
Прочетен: 154949
Постинги: 206
Коментари: 273
Гласове: 2643
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930