Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.09 12:26 - НАЧАЛО НА ДНЕШНАТА ЗЕМЯ ОТДЕЛЯНЕТО НА СЛЪНЦЕТО
Автор: rozzata Категория: Други   
Прочетен: 305 Коментари: 0 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Сега трябва да проследим Хрониката Акаша обратно до прадалечното минало, когато се появи днешната Земя. Под Земя трябва да се разбира онова състояние на нашата планета, през което тази планета е носител на минерали, животни и хора в тяхната днешна форма. Защото това състояние беше предхождано от други, в които гореизброените природни царства съществуваха в много поразлични форми. Това, което днес наричаме Земя, е минало през много преобразувания, преди да стане носител на днешния минерален, растителен, животински и човешки свят. Минералите съществуваха също и по време на такива предишни състояния, но те са изглеждали съвсем различно от нашите днешни минерали. Ние още ще говорим за тези минали състояния. Този път ще трябва да обърнем внимание само върху това, как предишното състояние се е превърнало в днешното. Можем да си представим едно такова преобразуване като го сравним с преминаването на растението през зародишното състояние. Нека да си представим едно растение с корени, стебло, листа, цветове и плодове. То приема вещества от заобикалящия го свят и отново отделя от себе си такива вещества. Обаче всичко, което в него е вещества, форма и процеси изчезва, като остава само малкият зародиш. Минавайки през този зародиш се развива животът, за да се роди в следващите години отново в същата форма. Така всичко, което е съществувало в предишното състояние на нашата Земя, е изчезнало, за да се роди отново в настоящето състояние. Това, което за предишното състояние бихме могли да наречем минерал, растение, животно е преминало, както за растението са преминали, изчезнали коренът, стеблото и така нататък. И там както и тук е останало едно зародишно състояние, от което отново се изгражда старата форма. В зародиша се намират скрити силите, които произвеждат от себе си новата форма. Следователно в момента, за който ще говорим тук, имаме работа с един вид зародиш на Земята. Този зародиш е съдържал в себе си силите, които са довели до днешната Земя. Тези сили са били придобити през предишните състояния. Обаче не трябва да си представяме този зародиш на Земята като нещо гъсто материално както този на едно днешно растение. Той беше по-скоро от душевно естество. Състоеше се от онази фина, пластична, подвижна субстанция, която в духовната литература се нарича “астрална” субстанция. – В този астрален зародиш на Земята отначало се намират само човешки заложби. Това са заложбите, принадлежащи на покъсните човешки души. Всичко, което иначе е съществувало в предишните състояния в минерална, растителна, животинска природа, е всмукано в тези човешки заложби, претопено е с тях. Следователно преди човекът да стъпи на физическата Земя, той е душа, астрално същество. Като такова той се намира на физическата Земя. Тази Земя съществува под формата на извънредно фина субстанция, която в духовната литература се нарича най-фин етер. Откъде произхожда тази етерна Земя, ще разгледаме в следващите глави. С този етер се свързват астралните човешки същества. Те отпечатват тяхното същество в този етер, така че той става копие на астралното човешко същество. В това начално състояние имаме работа с една етерна Земя, която се състои всъщност само от тези етерни човеци, която е само един конгломерат от тези етерни човеци. Астралното тяло или душата на човека в по-голямата си част се намира вън от етерното тяло и го организира отвън. За окултния изследовател тази Земя изглежда както следва: Тя е едно кълбо, което се състои от безброй етерни клъбца – етерните човеци – и е заобиколена от астрална обвивка, както днешната Земя е заобиколена от въздушна обвивка. В тази астрална обвивка (атмосфера) живеят астралните човеци и действат оттам върху техните етерни копия. Астралните човешки души създават в етерните копия органи и предизвикват в тях човешки етерен живот. В цялата Земя съществува само едно състояние на материята, а именно финия жив етер. В теософските книги това първо човечество е наричано първа (полярна) коренна раса. В по-нататъшното развитие на Земята от единното състояние на материята се образуват две. Отделя се един вид по-гъста материя и остава една по-фина материя. По-гъстата материя е подобна на нашия днешен въздух; по-рядката предизвиква образуването на химически елементи от предишната единна материя. Наред с това остава един остатък от предишната материя, на оживения етер. Само една част от него се отделя и образува двете гореспоменати състояния. Следователно сега във  физическата Земя имаме работа с три вида вещества. Докато по-рано астралните човешки същества действаха от Земната обвивка само върху една единствена материя, сега те трябва да действат върху три. И те действат върху тях по следния начин. Това, което е станало въздухообразна материя, първо оказва съпротива на работата на астралните човеци. То не приема всичко онова, което като заложби се съдържа в съвършените астрални човеци. Последствието от това е, че астралното човечество трябва да се раздели на две групи. Едната група може да обработва въздухообразната материя и създава в нея копие на самата себе си. Другата група може нещо повече. Тя може да обработва двете други материи, може да създава такова копие на себе си, че то се състои от живия етер и от другия вид етер, който произвежда химическите елементарни вещества. Тук трябва да наречем този вид етер химически етер. Тази втора група астрални човеци е придобила нейната по-висша способност благодарение на това, че е отделила от себе си една част от астралната същност – първата група – и я е осъдила за по-нисша работа. Ако би задържала в себе си силите, които извършват тази по-нисша работа, тя не би могла да се издигне по-високо. Следователно тук имаме работа с един процес, който се състои в това, че нещо по-висше се развива за сметка на друго, което отделя от себе си. Относно физическата Земя сега имаме следната картина: Възникнали са два вида същества. Първо такива същества, които имат въздухообразно тяло, върху което принадлежащото към него астрално същество работи отвън. Тези същества са от животинско естество. Те образуват едно първо животинско царство върху Земята. Тези животни имат форми, които на днешния човек биха изглеждали чудновати, ако бихме ги описали тук. Тяхната форма трябва да запомним, че тази форма е съставена само от въздухообразна материя не прилича на нито една от днешните животински форми. Наймного те имат далечно подобие с определени черупки на охлюви и миди, които днес съществуват. Наред с тези животински форми физическото развитие на човечеството върви напред. Издигналият се сега по-високо астрален човек си създава физическо копие, което се състои от два вида материя, от жизнения етер и от химическия етер. Следователно сега имаме работа с един човек, който се състои от астрално тяло и който работи в едно етерно тяло, състоящо се на свой ред от два вида етер; от жизнения етер и от химическия етер. Благодарение на жизнения етер това физическо копие на човека има способността да се размножава, да произвежда от себе си себеподобни същества. Чрез химическия етер то развива определени сили, които са подобни на днешните химически сили на привличане и отблъскване. Благодарение на това копието на човека е в състояние да привлича към себе си определени вещества от заобикалящия свят и да ги съединява със себе си, за да ги отдели по-късно отново от себе си чрез силите за отделянето. Естествено тези вещества могат да бъдат взети само от описаното животинско царство и от човешкото царство. Вече имаме работа с началото на едно хранене. Следователно тези първи копия на човека бяха животноядци и човекоядци. – Наред с всички тези същества остават също още потомците на предишните същества, състоящи се само от жизнения етер. Обаче те атрофират, понеже не могат да се приспособят към новите условия на Земята. По-късно, след много преобразувания, през които минават, от тях се образуват едноклетъчните животински организми, а също и клетките, от които по-късно се изграждат по-сложните живи същества. Сега по-нататъшният процес е следният: Въздухообразната материя се разделя на две, едната се сгъстява, става течна, другата остава въздухообразна. Но също и химическият етер се разделя на две субстанции; едната се сгъстява и образува това, което наричаме светлинен етер. В съществата, които го имат в себе си, този светлинен етер произвежда дарбата да светят. Едната част на химическия етер обаче остава да съществува като такъв. Сега имаме работа с една физическа Земя, която е съставена от следните видове материя: Вода, въздух, светлинен етер, химически етер и жизнен етер. За да могат сега астралните същества отново да действат върху тези видове материя, отново става един процес, чрез който нещо по-висше, се развива за сметка на нещо по-низше, което бива отделено. Чрез това се раждат следните видове физически същества. Първо такива, чието физическо тяло се състои от вода и въздух. Върху тях сега действат отделените груби астрални същества. С това се ражда една нова група животни, състоящи се от по-груба материя в сравнение с предишните. Една нова група физически същества имат тяло, което се състои от въздух и светлинен етер примесен с вода. Това са същества подобни на растенията, които обаче по форма са съвсем различни от днешните растения. Едва третата нова група представлява тогавашния човек. Неговото физическо тяло се състои от три вида етер, светлинен етер, химически етер и жизнен етер. Когато помислим, че сега продължават да съществуват също и потомците на старите групи можем да преценим, какво разнообразие от живи същества е съществувало вече при тогавашната степен на Земното развитие.
*** Следва едно важно космическо събитие. Отделя се Слънцето. С това определени сили (и същества) просто напускат Земята. Тези сили са съставени от една част на това, което досега е съществувало в жизнения етер, химическия етер и светлинния етер на Земята. С това тези сили бяха,  така да се каже, извлечени от досегашната Земя. Чрез това стана коренно изменение с всички групи от Земните същества, които по-рано бяха съдържали тези сили в себе си. Те претърпяха едно преобразуване. Това, което по-горе бе наречено растителни същества, първо претърпя преобразуване. На тях им бе отнета част от силите на светлинния етер. След това те можеха да се развиват като живи същества само тогава, когато отнетата от тях светлинна сила действаше върху тях отвън. Така растенията станаха зависими от въздействието на Слънчевата светлина. Нещо подобно настъпи също и за човешките тела. И техният светлинен етер трябваше сега да действува съвместно със Слънчевия светлинен етер, за да бъде жизнеспособен. Обаче засегнати бяха не само онези същества, които непосредствено изгубиха светлинен етер, а също и другите. Защото в света всичко действа съвместно. Също и животинските форми, които сами не съдържаха светлинен етер, по-рано бяха обливани с лъчите на останалите същества, притежаващи този етер на Земята и се развиваха под това облъчване. Сега те също преминаваха под въздействието на намиращото се вън от Земята Слънце. Обаче човешкото тяло разви особени органи, които бяха възприемчиви за Слънчевата светлина, това бяха първите заложби на човешките очи. Отделянето на Слънцето предизвика по-нататъшно материално сгъстяване на Земята. От течното вещество се образува твърдото; също така светлинният етер се раздели на един друг вид светлинен етер и на един етер, който придава на телата способността да топлят топлинен етер. С това Земята стана едно същество, което разви в себе си топлина. Всички нейни същества изпаднаха под влиянието на топлината. Отново в астралната област трябваше да стане един процес както по-рано: една част от съществата се развиха по-високо за сметка на другите. Отдели се една част същества, които бяха способни да обработват грубата твърда материя. С това на Земята се роди твърдият скелет на минералното царство. Отначало всички повисши природни царства не действаха върху тази твърда минерална скелетна маса. Поради това на Земята имаше едно твърдо минерално царство и едно растително царство, чиято най-гъста материя беше водата и въздуха. Именно в това царство чрез описаните процеси самото въздухообразно тяло се сгъсти до едно течно тяло. Наред с това съществуваха животни в най-разнообразни форми, такива с течни и такива с въздухообразни тела. Самото човешко тяло претърпя един процес на сгъстяване. То сгъсти своята най-гъста част до течно състояние. Това негово течно тяло беше проникнато от възникналия топлинен етер. Това предаде на неговото тяло една материалност, която бихме могли да наречем газообразна. В книгите на духовната наука това материално състояние се означава като огнена мъгла. Човекът по онова време беше въплътен в това тяло от огнена мъгла. С това разглеждане на Хрониката Акаша стигнахме непосредствено до онази космическа катастрофа, която бе произведена чрез отделянето на Луната от Земята. 

 Из книгата на: Рудолф Щайнер - Из Хрониките Акаша  



Гласувай:
8
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: rozzata
Категория: Други
Прочетен: 154949
Постинги: 206
Коментари: 273
Гласове: 2643
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930