Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.06 12:28 - ФЕНОМЕНЪТ ОТ СЕЛО КОНЬОВО ВЛАЙЧО ЖЕЧЕВ ПРЕДРЕЧЕ СЕГАШНИЯ АД Част2
Автор: rozzata Категория: Други   
Прочетен: 194 Коментари: 0 Гласове:
4



Няма начин по време на затворническите си години Влайчо да не е пророкувал и на някои от своите „колеги“ по съдба?

Веднъж в лагера Белене, когато за пореден път затворник го подканя да опита „змийска“ пържола (пророкът не яде месо, а сух хлебец), Влайчо погнусен обърнал глава.

Затворникът се ядосал и го цапардосал през зъбите с упрека: „Абе, каква е тая твоя уста? Да не е златна, та да не кусваш онова, с което се хранят другите!? Кажи де, някой да се е отровил?”. А Влайчо благо му отвърнал: „Брат, не биваше да ме удряш. Нямам аз вина… Но знам – не го стори от зло сърце. Ти извърши това в скръбен за тебе час, защото жена ти сега непосилно страда…”. Още на другия ден затворникът получава телеграма, че жена му е нелечимо болна!

Какво друго знаете за перипетиите на дядо Влайчо в затвора?

По едно време комунистите приложили нова тактика към затворниците – те започнли да ги карат да работят. В концлагера, в който е бил дядо Влайчо, затворниците са копаели каменни въглища в рудник.

Един ден той отишъл при началника и го предупредил да не изпраща затворниците в забоя, защото ще има свличане на пластовете и галерите ще се затрупат. „Ще загинат стотици хора. А защо да загинат, когато могат да работят?!“, му казал пророкът. Началникът го запитал: „Откъде знаеш това?“. Влайчо му казал: „Бог ми го каза“.

Началникът не му повярвал. Но дядо Влайчо се приближил към онзи следовател, който го изпратил в затвора и който вече също бил затворник като него, и го помолил да свидетелства: „Началникът на концлагера не ми вярва, но ти можеш да го убедиш, като му разкажеш за пророчеството, което бе за теб и което се сбъдна. Началникът ще послуша теб и няма да изпрати стотици хора в рудника да бъдат затрупани“.

Така и сторили. И онзи му повярвал. На следващия ден той не изпратил никого в рудника, а към обед наистина станало свличане и затрупване в галериите. Всички стоели като втрещени. Началникът извикал дядо Влайчо и му казал:

„Такъв човек като тебе не може и не трябва да седи в затвора! Излез оттука, но внимавай какво говориш!“. Феноменът от село Коньово излиза от затвора, няма пукнат грош в джоба си, а трябва да пътува. Чува глас: „Наведи се надолу!“. Поглежда, вижда едно портмоне в краката си, отваря го и вътре – точно толкова лева, колкото му трябват за път!…

И тогава той се прочува със своите феноменални възможности и хора от цяла България започват да прииждат към него?…

Да. След това започва неговото велико разпъване на кръст

Хората го търсеха, а той пътуваше само нощем, през деня се укриваше в домовете на приятелите. Там го намираха онези, които имаха нужда от него. То беше криене както за него самия, така и за онези, които търсеха от дядо Влайчо помощ и съвети. Помагаше на всички. И комунистите го търсеха.
 

Имаше един случай, когато на големия партизанин и след това голям човек в новата власт Чочоолу му се беше случила беля. Изчезва внучето му. Открадват го. Търси го милиция, търсят го всички, но няма следа. Отиват при дядо Влайчо, той се моли, прелиства Евангелието и му казва: „Казаха ми, че детето е укрито в един запустял кладенец“.

Почват да търсят пресъхнали кладенци и го намират там. Хайде сега отидете и обяснете на атеиста и невярващия как може да се случи такова нещо! Е, може! Така дядо Влайчо помагаше на всички. Властите му показаха по какъв начин да работи. Да се крие и скришно от погледа на обществото да работи.

Името му се носеше като жива легенда. Всички, които отиваха при него и получаваха помощ, той след това ги насочваше да посещават братствата в провинцията, да слушат Словото и да четат беседите на Учителя Петър Дънов.

Въпреки че са го тикнали в „лагерите на смъртта“, след време и първите хора на държавата оценяват феноменалните възможности на Влайчо и започват да се консултират с него. Кога е станало това?

През 70-те години във вестник „Работническо дело“ е обявен национален конкурс за ясновидци. Явяват се 200 души, в това число и пророчицата Ванга. Целта е да се отсеят хората със способности от шарлатаните. Феноменът от село Коньово печели конкурса, на второ място след него е самата Ванга! Едва тогава комунистическата власт започва да търси Влайчо Жечев за съвети. Лично Людмила Живкова отива да го пита за съдбата на близките си.

Той ѝ разказва мрачни неща както за баща ѝ, така и за бъдещето на страната…

Знае се, че Ванга беше защитавана от Людмила Живкова, а Слава Севрюкова – от министъра на отбраната генерал Иван Михайлов. Нима над дядо Влайчо нямаше кой да му „опъне чадър“?

Това е един голям, необясним парадокс! Негов пръв защитник би трябвало да бъде „червеният“ акад. Тодор Павлов. Преди 9 септември 1944-та в сливенското село Кортен дядо Влайчо успява да го спаси от полицейска блокада, грижи се за него. Сетне Тодор Павлов е регент, но въобще не прави постъпки да го спаси.

Вторият, който би трябвало да се застъпи за него, е небезизвестният Добри Терпешев, когото дядо Влайчо също е приемал преди 9-и, укривал го е. Лекувал е ранени партизани, помагал им е с дрехи, слагал си е главата в торбата, но никой после не е помислил за него!…

Властта е била доста благосклонна към баба Ванга – осигурявали са й всякакви благини – защо това не се е случило и за Влайчо?

И на него му предлагат както на Ванга да му осигурят да приема хора с такса, а той отказва: „Даром ми е дадено от Бога, даром ще давам!”. Той е безсребърник. Това че отказва да приема на кабинет, също му създава проблеми. Изследва го проф. Георги Лозанов – тогавашните светила са очаровани от неговите способности, но Влайчо категорично отказва да бъде „ясновидец чиновник”, „кабинетен ясновидец”. Тоест – да бъде под наблюдение, под контрол.

И това му изяжда главата

Феноменът от село Коньово е преминал през ада на всякакви изпитания, но независимо от това Бог му отреди доста дълъг живот, не мислите ли?

Дядо Влайчо доживя до 87 години въпреки мъченията в лагерите. През целия си живот той живееше като аскет – без много ядене, алкохол, цигари, месо и похот. Винаги казваше на хората да се радват на трудностите, защото те са двигател на живота. „Колкото по-извисена е една душа, през толкова повече изпитания трябва да премине“, казваше той.

Доколкото ми е известно, много хора – не само от България, но и от чужбина, са поддържали контакти с дядо Влайчо. Какво знаете за това?

Любопитното е, че ясновидецът от Коньово, който не владееше чужди езици, освен есперанто, кореспондираше с хора от различни държави. За мен е необяснимо как този човек с четвъртокласно образование е четял писмата от чужбина! И най-вече – как им е отговарял?!..

А дядо Влайчо получаваше многобройни послания по пощата от Турция, Гърция, Сърбия и Румъния, а също от Русия и Австралия. И прилежно ги къташе на потайни места. При честите внезапни обиски в дома му обаче някои от писмата попадаха в ръцете на властта.

А какво знаете за последните дни на феноменът от село Коньово?

Малко преди да си отиде от този свят през 1981 г., Пророка на народа, както го наричаха всички, разказал какво вижда за следващите десетилетия. Той обяснявал, че ще има политическа промяна и комунистите няма да управляват България. Имал видения, че ще има екологично замърсяване, че все повече ще стават районите, в които ще има негодна почва. Давал съвети да се ядат повече плодове и зеленчуци, които виреят на високо. По този начин нямало как да поемем от отровите на земята.
 

Спомняте ли си някои негови предсказания?

Дядо Влайчо казваше: „Вие няма да повярвате, но ще дойде време, когато мъжете ще носят обици и ще си слагат забрадки и ленти на косите. Те ще започнат да приличат на жени, а жените – на мъже. Светът ще се побърква. Но няма как – и това ще трябва да се изживее… Затуй ви казвам: ако е потребно да се мине през ада, вие продължавайте да вървите, без ни за миг да спирате, нито да се обръщате назад”.

А как пророкуваше дядо Влайчо?

Обикновено пред него стоеше Евангелието, той прелистваше страниците, спираше се на някой стих, прочиташе го, тогава се обръщаше към този, който седеше пред него и чакаше пророчество, и дядо Влайчо му казваше това, което имаше да му каже. После разказваше, че като чете Евангелието и като погледне този, който стои срещу него, му се дават в съзнанието живи картини и той ги тълкува или ги превежда буквално.

http://hiddentruth.site/%d1%84%d0%b5%d0%bd%d0%be%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%8a%d1%82-%d0%be%d1%82-%d1%81%d0%b5%d0%bb%d0%be-%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%8c%d0%be%d0%b2%d0%be/?fbclid=IwAR1wjKYE72VclHOqQAUW2SM7t-fOtOnvHqid2dL1y8qUx9JsTbJsHO_EhNI

 



Гласувай:
5
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: rozzata
Категория: Други
Прочетен: 241569
Постинги: 247
Коментари: 311
Гласове: 2889
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031