През лятото на 1968 г., в северно-виетнамската провинция Лаптхат, близо до село Доннян, работят група съветски специалисти, които проучват възможността за изграждане на водноелектрическа централа на територията на държавата. Наблизо нямало стратегически цели и големи селища. Затова американските самолети се появявали в небето доста рядко, за което никой не съжалявал.
През една нощ, хидролозите били събудени от нисък, тежък тътен, идващ от небето. След като решили, че това е стратегически американски бомбардировач Б-52, хората излезли от палатките си и видели някакъв странен предмет, който „плувал“ по черното небе, покрито с облаци.
След няколко секунди, някаква огнена комета се насочила към обекта. След като тя влязла в контакт с него, ярка светкавица заслепила всички, а после мощна ударна вълна хвърлила хидролозите на земята, разкъсала палатките и разпръснала оборудването.
За щастие, никой не получил сериозни наранявания, но експлозията (ако било експлозия) им направила огромно впечатление. Дори си мислели, че е използван ядрен заряд с ниска мощност. В продължение на няколко часа, нито радиостанцията, нито радиоприемникът получавали нещо друго, освен статично пращене.На сутринта, инженерите могли да се свържат с централната база и да докладват за инцидента. Те обещали да предадат информация на съответните органи. След това, специалистите отишли в село Доннян, което се намирало на пет километра от лагера. Странно, но там нямало никакви щети и жителите вярвали, че през нощта е имало гръмотевична буря …, и това е всичко.
Два дни по-късно, на половин километър от лагера, била намерена черна топка с диаметър около три метра, която била забита до половината в земята. Повърхността на топката била напълно черна. Светлината, която падала върху нея, не се отразявала от повърхността. В допълнение, топката не хвърляла сянка: лъчите на ниското вечерно слънце заобикаляли странния предмет!
На допир, откритието било хладно и хлъзгаво, сякаш обляно със сапунена вода. Ножът на най-добрата уралска стомана не можел да остави дори и най-малката драскотина по черната повърхност.Експертите отново се свързали с централната база и разказали подробно за находката. Бързо получили отговор:
„Оставяте настрана всички случаи. Организирате скрити пазачи около обекта и чакате специална група.“
Били особено предупреди, че никой не трябва да се приближава до топката или на по-малко от двадесет метра и, че никой по никакъв начин не трябва да се опитва да я отвори, да я повреди или изобщо да я докосне.
Разпореждането, разбира се, било стриктно спазено: цялата група (от пет души) се намирала на двадесет метра от топката. Чакащи, чудейки се какво може да бъде. Най-новото военно оръжие … Спусната от космически кораб … Съветска … Американската … Или някаква трета страна …
Нощта дошла и направила охраняването на обекта безсмислено – било невъзможно в тъмнината да се види топката. Хората се събрали на едно място да си почиват. Направили си нисък, почти незабележим огън.Те не чакали гости. След залез слънце, селяните не напускали къщите си, а външни хора, които се движат в джунглата в социалистическия Виетнам, просто не можело да има.
Невидимата и тиха топка все пак се „чувствала„. Всички постоянно гледали в тъмнината и не можели да се отърват от чувството, че ги наблюдава нещо чуждо и недобро. Това често се случва през нощта в гората, било в руска дъбова гора, сибирска тайга или виетнамска джунгла: предпазливият организъм изпраща сигнали за тревога несъзнателно, освен реалната опасност. Така поне, хидролозите са се убедили.
Един от специалистите – Борис Иванов, по-късно записа в дневника си:
„Пламъците на огъня осветяваха малък кръг, вкарвайки всичко останало в пълна тъмнина, непроницаема. Огънят беше необходим – не за топлина, разбира се. Бяхме се въоръжили. Карабините лежаха наблизо. Пет възрастни, мъже и жени, които гледат тундрата и тайгата.
Но ние се страхувахме. Не знаехме кога ще пристигне специален отряд. Планът за проучване, вече стресиращ, беше изложен на риск и беше необходимо да се извърши преди началото на дъждовния сезон.
Когато Вячеслав Г. стана и влезе в храсталака, не обърнахме внимание. Смятахме, че причината за това е най-прозаичната. Когато не се върна пет минути по-късно, започнахме да се шегуваме с него. След десет започнахме да го викаме, но Вячеслав не се върна.
Осветявахме района с електрически лампи и тръгнахме по стъпките след Вячеслав, по посока на топката, но не намерихме нищо. Не смеехме да влезем дълбоко в гъсталаците. Да се разделим по един беше просто неразумно: ако опасността съществуваше в тъмнината, то такова разделяне можеше да коства живота на всички нас. Освен това, имаше надежда, че Вячеслав просто се пошегува. От нас петимата, той беше най-младият и най-неспокойният.
Ние се върнахме към огъня и хвърлихме дърва. Те бяха сурови и горяха зле. Димът раздразни очите ни.
Час по-късно, Петър К. мълчаливо се изправи и влезе в храсталака, точно както отиде Вячеслав преди него. Движеше се неловко, като се люлееше, сякаш беше заспал. Ние му подвиквахме, но тихо, с тих глас. Внезапно, необяснимо, ни завладя нерешителност и ние го оставихме да влезе в храстите.Петър не се върна. Този път не потърсихме изчезналото лице, а просто седяхме и чакахме. Усещането за безнадеждност порази всички ни. Два часа по-късно, Владимир М. тръгна на топката и стана ясно, че се съпротивлява с цялата си сила, но го привличаше нещо, на което не може да устои.
Останахме насаме със Сергей Т., вцепенени от нарастващия ужас. Не се опитахме да избягаме и да намерим път към спасението. Просто си мислехме – кой е следващият? Гледайки как лицето на Сергей изведнъж се изкриви, осъзнах, че „нещото“ го е избрало. Той се изправи като накуцваща кукла и на скованите си крака навлезе в тъмнината.
Сковаността за минута ме пусна. Не толкова, че да мога да бягам, но имах достатъчно сили да взема карабината. Застрелях се в крака и припаднах от болката. Може би това ме спаси.Специалният отряд пристигна сутринта. Намериха ме до почти изгасналия огън. Бях загубил много кръв, но бях жив. Топката беше изчезнала. Моите другари са изчезнали с нея.“
Борис Иванов е убеден, че групата им е видяла извънземна сонда, вероятно свалена от виетнамски сили за противовъздушна отбрана. Вероятно сондата е успяла да се възстанови и да напусне Земята.
Били ли са хидролозите обект на извънземен експеримент, на отвличане или просто инопланетяните са били гладни? За това, Борис Иванов предпочита да не мисли. http://hiddentruth.site/%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%ba%d0%b0%d0%b7-%d0%bd%d0%b0-%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%be%d1%86%d0%b5%d0%bb%d1%8f%d0%bb-%d1%81%d1%8a%d0%b2%d0%b5%d1%82%d1%81%d0%ba/?fbclid=IwAR2dd0bpjHL8Vs0kvnAUbxgcpAg84WXy3HJh-1K6_LVcc0nh74jFe_i5CQw
