Имах много щастливо детство от 1965-та година до 1983-та година. Завърших Немската гимназия в София с отличен успех. Приеха ме в тогавашното ВМЕИ, престижна специалност. След това ме взеха войник. На 26 август 1985-та година се уволних и от радост тичах от Горна Малина до София.
На следващият ден вече ме бяха вкарали в психиатрия, защото казах на една жена, че е умряла. И защото казах на някого, че сме на прага на Трета световна война. Наистина си бях за психиатрия, но не бях много зле. Изписаха ме след 2 месеца. Силно отпаднал от лекарствата. После влизах в психаиатрии за периоди от един месец до няколко месеца – през 1987 г., 1988 г., 1989 г. и 1991 г, но с много страшни кризи, при които имах чувството, че умирам.
Докато, през 1985-та г. се бях фокусирал върху света и себе си, като част от него, през следващите кризи проблемите бяха с моето прилошаване. Тогава имах чувството, че устата ми е като пълна с пясък, нямах усещане за крайници, вдигах кръвно, трескаво търсех контакт с хора, като не ме интересуваше (в болниците) дали тези хора са лекари или „болни“.
Проблемите ми бяха лични, не световни. И ако преди това си бях задавал всякакви въпроси и намирал всякакви отговори, в психиатриите се питах само как да се оправя. Имах периоди, когато знаех, че ако някой не ме масажира ще умра. Но, все се намираше някой да ме масажира. В периодите, в които не бях в болници завърших 3-ти курс на ВМЕИ.
След последния си престой в „лудницата“ до тогава, през есента на 1991-ва година се почувствах много добре. Работих разни тъпи работи – продавач на вестници, такси, продавач на авточасти, помагах по малко на баща ми, но се чувствах добре. Дори много добре. Смених и няколко гаджета (те никога не са ми липсвали). През 1995 г. започнах много добра работа във външнотърговска сръбска фирма.
Всичко лошо изглеждаше като приключило завинаги. Прекрасен шеф, прекрасни колеги, прекрасен офис, добри пари, интересна работа. Чувствах се по-добре от когато и да било. През 1998-ма година се ожених, кум ми беше шефът на фирмата, който 2 седмици след сатбата катастрофира и загина на място. ОГРОМНА загуба!
През 1999 г. ми се роди дете, което бях заченал в Германия, след смъртта на шефа ми, който ми беше кум. Вече бившата ми съпруга, след като се разделихме и разведохме, го отвлече в чужбина. 8 години не знаех в коя държава е детето ми. Никой не ми казваше – нито прокуратура, нито ДАЗД, нито МВР, нито СДВР, никой.
Но, това за мен не беше най-страшното. Най-страшното беше, че започнах да правя кризи, много по-страшни от предишните. През 2000 г., по спешност ме откараха в Курило, от там ме прехвърлиха в Свети Наум. Разказвал съм на приятели за кризите, които имах. Те ми казват, че не могат да повярват. Твърдят, че трябва да съм сънувал кошмар и си мисля, че съм го преживял наистина.
След първият ми психиатричен период от 1985 г. до 1991 г. и много хубав живот от 1992 г. до 1999 г., започна нов много по кошмарен психиатричен период. Той продължи от 2000 г. до 2004 г., когато за последен път бях в психиатрия. Бил съм във Военна Болница, Медицинска академия и в Свети Наум. Около 800 пъти бях на границата, на косъм от смъртта. Няколко дни през 2014-та бях в Нирвана.
От 2004 г. до 2014 г. смених около 10 фирми, сериозни фирми. Изкарвах достатъчно пари за издръжката си, дори през 2011 г. имах около 7 000 лв. спестени само от заплати. През 2007 г. ми се роди второ дете. От друга жена. До тук нищо кой знае колко забележително.
През декември 2014 г., работех в силна ИТ фирма. Една вечер разбрах, че… има Бог …. Имах фул контакт с него, както казват каратистите. Нямаше глас, беше присъствие, дух, съзнание, доброта. Имаше и ангели, те бяха различни от Бог, но също бяха като съзнание, присъствие. Имаше и извънземни. И добри и лоши.
Разбрах, че починалите ми близки са живи. Най-силна ми беше връзката с баба ми и с кума ми. Имаше и светии. И великомъченици. Исус Христос. Беше вълшебно преживяване. Всичко това продължи 3-4 дена. От тогава съм отново в нормалния свят (и светоусещане). Но, от тогава знам, че всичко за Бог, Извънземните, Ангелите, Светиите и мъчениците, а и за дявола, е истина, тоест аз не вярвам, че ги има, АЗ ЗНАМ, че ги има.
От тогава минаха 4 години и половина. 16 месеца, от които карах такси. Психиатрите, които са ме лекували са категорични, че нямам шизофрения. Наистина нямам такова заболяване.“
http://hiddentruth.site/%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%ba%d0%b0%d0%b7-%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d1%88-%d1%87%d0%b8%d1%82%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%bb-%d0%b0%d0%b7-%d0%bd%d0%b5-%d0%b2%d1%8f%d1%80%d0%b2%d0%b0%d0%bc-%d1%87%d0%b5-%d0%b3/?fbclid=IwAR1wXgj-fD-7ZTL_DGda9Nnb2X2IIoVnnYvED2hvlxN-UC4IeS1o3vKXpiE
