Хард дискът на тялото е съставен от дезоксирибонуклеинова киселина "ДНК" и клетки. Клетките приличат на компютърни чипове. Двойната спираловидна верига ДНК в клетките се смята за генетична библиотека на тялото, която съхранява кодовете на физическите ни характеристики и ги "даунлоудва" в процеса на размножаване. Но това е само част от ролята на ДНК. общата дължина на ДНК в човешкото тяло е около 200 милиарда километра и тя може да се съхранява над 100 трилиона пъти повече информация, от което и да е устройство, създадено от човека. Човешкото тяло и настолният компютър си приличат в принципно отношение, но когато става дума за мащаби, потенциал и сложност, разликата между тях е светлинни години. Друго, което трябва да подчертаем относно ДНК, е колко малко знае традиционната наука. Между 95 и 97%, от ДНК се смята за отпадъчна ДНК, защото учените нямат никаква представа за какво служи. Помислете само: във всеки от нас има по 200 милиарда, километра ДНК, но 97% от нея а може и повече остава загадка за учените, и въпреки това те имат самочувствието да ни наставляват какво да правим и какво да не правим с тялото си - същото това тяло, за което те самите нищо не знаят. Трябва да имаме предвид, че на учените и интелектуалците не им се налага да знаят за Безпределното съзнание и проблемът е в това, че огромното мнозинство от тях наистина не знаят за него. техният интелект е плод най - вече на компютърното ниво на мислене. Помислете колко то най - великите прозрения на човечеството се дължат предимно на интуитивното усещане, а не на интелекта. Едва след това усещане идва ред на интелекта, който само го потвърждаваме. Нашите вътрешни усещания, интуицията, вдъхновението, или това, което аз наричам "знание", са плод на интелекта, а не на Безпределното съзнание. "Научните" и "Интелектуалните" професии, като тези на учителите, университетските преподаватели и медийните служители, са пълни с несъзнаващи хора наред с малцина съзнаващи, който са крайно неудовлетворени. Ето защо толкова често науката стига до задънена улица в опитите си да обясни действителността. Тези хора не са онова вдъхновено Всезнаещо съзнание, а програмирани мислители и понеже гледат на себе си като на тела, те изхождат от телесна реалност - петте сетива. Един безспорно гениален учен, Никола Тесла, който умира през 1943г, казва: "Когато науката започне да се занимава с нефизически явления, тя ще напредне с едно десетилетие повече, отколкото през всичките векове на своето съществуване дотогава". Има толкова много хора, които смятат, че ако нещо не може да бъде възприето чрез зрението, слуха, допира, обонянието или вкуса, значи не съществува. Терминът "отпадъчна ДНК" предполага, че тази ДНК е в повече от необходимото и не служи за нищо - представа, която сама по - себе си е крайно абсурдна. Една от главните функции на тази "отпадъчна ДНК" е да осъществява връзка с други реалности и да приема, предава и усилва информация, подобна на радиоприеомопредавател. Формата и кристалната структура на ДНК я правят идеална за тази цел. Много важно е също да знаем, че ДНК е общо взето е една и съща с всички форми на живот, било то човек, мишка, цвете, риба или вирус. Всяка ДНК съдържа четири кода: аденин, гуанин, цитозин и тимин, които се означават като: А, Г, Ц и Т. Единствената разлика между човека и цветето е редът, в който се свързват тези четири кода. Съвсем малки разлики в кодирането може да доведе до огромни различия във физическите особености. Вариациите на ДНК между човека и мишката са незначителни в сравнение с фундаменталните разлики във физическата им форма. Ако сте гледали филмовата трилогия "Матрицата", ще забележите, че показаната верига на ДНК прилича на компютърни кодове. Не само човешкото тяло е компютърна биологична система, такива са и всички други форми на "живот" в тази реалност, която наричаме "свят". Всичко, което виждаме и което има външна физическа форма, представлява компютърна програма, в която: А, Г, Ц и Т са компютърни кодове.

Това не са противоположности. Вълшебната спирала на ДНК, е открита от традиционни учени. Велик принцип на науката, е ДОКАЗВАНЕТО. В което интуицията я НЯМА
А "отпадъчната" ДНК, наистина е глупост. Защото науката е стигнала до ролята на ДНК само в СИНТЕЗА на белтъците. Но как се командват СТРУКТУРИТЕ и ФУНКЦИИТЕ на органите и организмите и техните ИНФОРМАЦИОННИ ч у д е с а, в т.ч. геният на Тесла, науката още не знае. Но ДАЛЕЧЕ НЕ ВСИЧКИ учени мислят, че това което не знаят, то не съществува...