Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.11.2012 11:00 - Принос в теорията за преражданията
Автор: christ Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2610 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 19.11.2012 11:21


image       Също много експлоатирана тема. Дотолкова, че се навъдиха разни специалисти, които парадират с буквички пред името, тържествено придобити от някакви световно неизвестни институти, организации, дружества и какво ли не още. Всеки си защитава теорията, всеки настоява, че той е най, всеки вади най-достоверната информация. В края на краищата човек остава раздвоен от многото мнения, обяснения, теории, които са защитени от някакви псевдонауки. Обяснявайки прераждането, в основата на всяко мнение е религията. Без значение каква – християнска, тибетска или дявол знае каква още. Ето първото внушение за манипулативност. Излиза, че само вярващия може да се докосне до истината за прераждането. На атеиста това не му е писано, просто защото той не приема тези методи.

 

      Какво се крие зад идеята за прераждането? Най-вече неосъзнатият стремеж на човек да не се чувства безполезен, че не е оставил някакъв, макар и незначителен принос на тази земя. Как би погледнал един атеист на идеята за прераждането? Допустима ли е тя въобще? Не противоречи ли на науката, поне в частта, която е достъпна на човека? Никой все още не е дал категоричен отговор. Но е много приятно, провокиран от някакъв въпрос, да се опиташ да намериш отговор с по-различни средства. Не ме удовлетворява прилаганият до сега подход – някой казал, някъде го пишело, нещо в главата му говорело и т.н. Погледнато по този начин, всеки опит да повярвам ще бъде обречен на провал. Просто вътрешно се съпротивлявам на възможността да се поддам на нечии внушения, в резултат на които да повярвам в нещо. Аз за това съм човек надарен с разум, за да се опитам да мисля и да намеря сам някакъв отговор. Без претенции, че това е единственият верен. Който иска – да вярва, който иска – да ме оборва, който иска – да ме анатемосва. Мое право е да се опитам да бъда различен.

 

 

      Ето какво мисля аз.

      Животът е изключително сложно явление. Доколко се замисляме за неговите размери тук – на Земята? Той е навсякъде – започвайки от микроорганизмите, минавайки през растенията, насекомите и животните и стигайки до човека. Общото между всички тях е, че те са изградени от високоорганизирана материя. Тази материя се характеризира с едни и същи биохимични процеси, които я поддържат в специфично за всеки представител на живота равновесие. И точно тук се намесва една магия. Става въпрос за ДНК – този код на живота, без който самият той би бил немислим. Всеобщо прието е, че именно ДНК е нещото, което само по себе си не съдържа живота, но без него той е немислим. ДНК е един своеобразен диспечер на материята, който разпределя молекулите и атомите на мъртвата, неживата материя и й придава възможността те да си взаимодействат по строго определен, неповторим начин, да участват в биохимични процеси, резултатът от които е един – животът. Така че, сама по себе си ДНК е абсолютно непотребна, ненужна и излишна. Нейното съществуване обаче е обусловено именно от наличието на неживата материя. Нежива материя има навсякъде във Вселената – всичко, което е достъпно за нашите сетива е изградено от нея. Дори и така наречената „тъмна материя”, за която не знаем почти нищо, единствено това, че съществува. И какво излиза? За да си направим живот е необходимо да разполагаме с ДНК, нежива материя с определен състав (който изобилства във Вселената) и, малко поетично казано – слънчеви лъчи. Нима всичко това е толкова просто? И да, и – не.   Малко се увлякох – това е друга тема, но така или иначе е необходимо да се каже. Може би най-вече заради това, че животът е възможен, допустим навсякъде. Добре, направихме си живот. Следва още един феномен – възникването на разума. Не вярвам, че разумът е единствената причина за възникването на живота. Ако това е така, то всички други представители на живота, лишени от разум, просто нямаше да съществуват. Това означава, че разумът, ако го приемем като най – висшият белег на живата материя, едва ли може да съществува пълноценно без симбиозата с другите форми на живот, лишени от разум. И за да бъда по-конкретен, бих казал, че разумът всъщност е в симбиоза с материята въобще – независимо от нейните първични или вторични белези. Така стигаме до същественото. Какво представлява разумът, как се е появил и какво можем да очакваме от него? Всички животни притежават мозък. Но само човешкият притежава качеството и способността да анализира, да предвижда и да адаптира материята около себе си за свои нужди. Впрочем, като се замисля, защо всички си мислим, че точно мозъкът генерира разум? Но както и да е. Да продължим нататък. Поради каква причина мозъкът придобива възможността да генерира разум? Така или иначе разумът е също продукт на биохимични процеси, които се извършват в мозъците на всички живи същества. И тук стигам до идеята, която съм развил в стегнат вид в една друга моя статия ("Ами ако...). Ето за какво става въпрос. Всички сме съгласни, че човекът, както и всички други живи същества, са изградени от материя, която съществува навсякъде около нас. Принципно няма никаква разлика (освен антропоморфна) между отделните представители на животинския свят. Всяка молекула от нашия организъм, всеки атом от тази молекула е съществувал преди нашето появяване на този свят. Не е ли изумително? И след нашата смърт всяко това атомче или молекула отново ще заеме мястото си в природата. И така до безкрайност. Значи това, което сме, представлява организирана форма на материята, срокът за съществуване на която структура е биологично определен. И тук възниква може би най-важният въпрос. Защо природата е толкова разточителна? Защо създава един толкова сложен организъм, защо разхищава толкова енергия за да го поддържа в равновесие? Защо го обзавежда с разум? Защо е всичко това, ако срокът на съществуването му е толкова кратък? Усещате ли накъде бия? Вечният въпрос за смисъла на живота. В светлината на казаното по-горе на човек неизбежно му идва на ум този въпрос. Но нека отново да си подредим мислите. Наистина, струва ли си това разточителство на природата? Ние познаваме само това, което е познаваемо, това, за което имаме сетива. В никакъв случай не можем да твърдим, че сме обхванали всичко. А може би точно там се крие отговорът. Може би животът, който познаваме, е само една твърде примитивна прелюдия към някакво друго състояние на материята, за което нямаме ни най-малка представа. Може би именно чрез човешкия разум природата търси това състояние и се стреми към него. Може би тъкмо това е грандиозната еволюция на материята, напук на всички ония, за които еволюция е мръсна дума.

  

        На всеки седем години всички клетки в човешкото тяло се заменят с нови. Това е доказано. Който иска може да го провери. Това не е ли форма на прераждане? Човекът, който не сте виждали седем години и днес се сблъскате с него, вече не е същият. Той е изцяло подменен, той не е същият, физически той няма нищо общо с това, което сте познавали. И вие не сте същият. Останало е единствено това, което наричаме дух, съзнание или както искате го наречете. Именно това е останало. Как можем да си обясним това? Нали е доказано, че всички клетки се подменят с нови? Това означава само едно – съзнанието се „прелива”, то се предава като функция от изхабените клетки на новите. Процесът е последователен и непрекъсваем. Старото се преражда в новото. Е, като че ли намерихме някакъв отговор на въпроса за прераждането. Но той едва ли удовлетворява другия, глобалния въпрос за прераждането. Да се опитаме да отговорим и на него.

  

Допуснахме (в посочената по-горе моя статия, че цялата Вселена е уплътнена от „разумна” енергия. Попадайки на благодатна почва тя „заразява” материята с разум. Не с живот – това е състояние на материята, а с разум, който е функция на живота. Ако приемем, че това, което познаваме днес като живот е само примитивна стъпка към нещо грандиозно, към което се стреми природата, защо да не приемем и логическата връзка, че бидейки еволюционен, този процес довежда до промяната на известни качествени характеристики. Имам предвид следното. „Опипвайки” разума във Вселената, предполагаемата енергия се самоусъвършенства.  Във всички случаи тя има информационна характеристика и филтрирайки полезния обем информация от отделните носители на разум, оставя за себе си само полезната част, тази, която тя ще предаде на новопоявилия се разум – новородения човек, в нашия случай. Облъчен с тази енергия, новият човек продължава по същия път, но вече с известни, макар и незначителни корективи в новото си съзнание, в новосъздадения разум. Разсъждавайки по този начин, сме на една ръка разстояние от възможността в новия човек да се привнесе нещо от стар опит, от минал живот. Май стигнахме до отговора за въпроса за глобалното прераждане…

 

   
       Мисля, че в това, което споделих няма нищо езотерично, нищо метафизично. Просто една хипотеза. Това, което представих съвсем не е в научнопопулярен вид, защото тук няма почти нищо научно. Но аз просто вярвам на науката и се основавам на нея. Ако искате, приемете го просто като една приказка. Но съм сигурен, че си струва да се помисли.



Гласувай:
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. martinski - Библейската доктрина учи, че ...
19.11.2012 15:30


Библейската доктрина учи, че след смъртта си човекът е в напълно безсъзнателно състояние! Той просто не съществува, нито физически, нито духовно!

Каквото е човекът преди да се роди, това е човекът след като умре! Небитие! Няма никаква форма на съществуване!
Библията учи, че душата или духът не човека не продължават да живеят отделно и независимо от тялото след неговата физическа смърт! Няма отвъдно, отвъден или задгробен живот! Няма рай или ад, където да отиват душите на умрелите след тяхната смърт!
Библейските термини "душа", "дух", "рай", "ад" и "пъкъл", са термините, с които най-много се спекулира, които най-много се изопачават и погрешно интерпретират, най-вече от популярните християнски църкви - Римската, Православната и стотиците протестантски и евангелски общества, приемащи Римската-Православна доктрина за безсмъртието на човешката душа и вечните мъки в ада!Всички преживявания, свързани с контакти и срещи с духове на умрелите (преродени души), получаване на послания от тях, пътешествия на душата извън тялото, завръщане на душата в минали животи, посещения в бъдещето, отвъдното, рая или ада, получаване на послания от "космическия разум или център на вселената", извънземни (рептили) и т.н., са измислици.

цитирай
2. christ - Здравей, martinski,
21.11.2012 08:59
Леко съм нащрек от прочетеното. Не ми е съвсем ясно дали поддържаш религиозната интерпретация на този въпрос или не. Но независимо от позицията ти (аз впрочем съм атеист) моето мнение е следното: просто не е възможно природата да създаде нещо толкова сложно като живота, в частност човека, и в определен момент да го захвърли съвсем безотговорно - просто ей така - без никаква видима причина. Природата не създава нищо без да вложи в това някаква логика, някакъв смисъл, някаква идея. В случая главоболието ни се предизвиква от това, че нищо от изброеното не е налице. Именно това ме провокира да търся. Много е лесно да отговорим с шаблоните на вярващия - ами просто "така е писано", "той го е казал" и т.н. Това не е начин на мислене, това е начин на манипулиране. Аз искам да мисля без ограниченията, които ми се налагат от някакви книги, цитати, псевдомъдрости. Благодаря за участието.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: christ
Категория: Лични дневници
Прочетен: 98835
Постинги: 36
Коментари: 81
Гласове: 72
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031