търкулна се към долината,
изперчи се над мъглената смес.

Излъскано  до блясък медно копче,

залъщя на джинсов- син ревер,

закопчано хлабаво на ранна дреха,

изплъзна се под облачен илик.

Заизгрява Слънце, алено да засиява!

Охладено от къснооктомврийска хладина,

реши да метне кораловата роба,
рече да я поизтръска на балкона,
разшава облачните прахоляци,
размърдаха се на кълбета смет
запрашиха слънчова тераска,
разкиха се, забрави да избляска.